— Когато беше бременна с Шана, имаше абсолютно същата походка, — настояваше Хю, докато се изкачваха по стълбите към спалнята на Катрин.
— Никога!
— Виждала ли си се някога отстрани? — попита Хю. — Както гледам, сега патешката походка ще се появи още по-рано.
Очите на Катрин пръскаха гневни искри, но след това тя си спомни оплакванията на Фиона и не можа да сдържи усмивката си. Изглежда бе дошло време за заслужено наказание. Катрин осъзна, че съпругът й полага всички усилия да я разсмее, така че забрави грижите си.
Почувства се виновна за това, че бе отблъснала целувката му.
— Какво ще кажеш да закусим заедно в спалнята ми?
— С удоволствие. — Хю я целуна по бузата и се запъти към стълбите.
Катрин го проследи с поглед, след това докосна с пръсти бузата, по която я бе целунал. „Може би все пак ме обича?“ — учудено се запита тя, но страховете й взеха връх и тя отпусна рамене, сякаш смазана от бремето на грижите. Тя не бе достойна за любовта му. Похотта на Търлаф я бе омърсила.
Докато се спускаше по стълбите, Хю си подсвиркваше доволно. Жена му се бе показала доста по-дружелюбно настроена от предишните дни и той възнамеряваше да се възползва от тази възможност. Вече се забелязваше известен, макар и малък, напредък в отношенията им.
Когато по-късно същия ден Катрин коленичи пред гроба на Тим, я връхлетя плашещото чувство, че е наблюдавана. Страхът я сковаваше и й пречеше да се огледа, но нервите й бяха изопнати до скъсване.
Върху надгробния камък падна сянката на някакъв мъж. Катрин се обърна с вик и вдигна ръце, сякаш искаше да се защити от някои нападател.
— Аз съм — каза Хю и улови ръцете й.
Трепереща, Катрин зарови лице в дланите си и въздъхна с облекчение. Трябваше й известно време, докато се овладее.
„Всемогъщи боже! — помисли си Хю. — Какво трябва да е преживяла, за да се бои и от сенките?“
— Не бива да шпионираш хората — каза Катрин и се опита да започне да диша равномерно. — Ужасно ме уплаши.
— Не съм те шпионирал, но въпреки това съжалявам, че те изплаших. — Погледът на Хю падна върху надгробната плоча. — Мислех, че ходиш на гроба на Шон.
— Понякога се отбивам и тук — отвърна Катрин и отпусна ръце в скута си. Тя отново се обърна към гроба и събра цветята от предния ден.
— Кой е Тим? — попита Хю. — Защо идваш на гроба му?
Катрин се престори, че не е чула въпроса му. Какво можеше да му каже? Ако научеше истината, той щеше да я презре завинаги. Никой нормален човек не би искал убийца за съпруга.
Без да обръща внимание на мълчанието й, Хю коленичи до нея.
— Отговори ми.
— Патрик не ти ли е казал? — попита тя, отбягвайки погледа му.
— Патрик никога не би злоупотребил с доверието ти. Питам те още веднъж, кой беше Тим?
Катрин трескаво търсеше някакъв правдоподобен отговор. Как можеше да му каже истината? Тогава трябваше да се прости с надеждата да си възвърне любовта на мъжа си. Най-сетне промълви само:
— Тим беше едно конярче.
— Едно конярче не може да бъде толкова важно за теб. — Хю усещаше, че тя крие нещо. — Защо идваш на гроба му?
Катрин мълчеше.
— Моля те, Катрин, недей да криеш от мен — настоя Хю. — Готов съм да споделя с теб всяко бреме.
Катрин разбра, че не може да скрие истината и трябва да приеме трагичната съдба на самотата.
— Никой не може да сподели бремето на едно убийство.
— Убийство?
— Аз убих Тим.
Хю невярващо поклати глава. Той бе сигурен, че Катрин не е способна на подобна постъпка.
— Разкажи ми всичко — каза той. — Искам да знам цялата история.
Взирайки се в гроба на момчето, Катрин му разказа с подробности за отвличането й от Дъблин и за смъртта на Тим. Когато завърши разказа си, тя сведе засрамено глава.
— Угризенията ти са напълно безпочвени — каза Хю и повдигна брадичката й, така че Катрин трябваше да го погледне в очите.
— Значи не ме мразиш? — попита тя.
— Обичам те — отвърна Хю и сърцето му се сви, когато забеляза неприкритата надежда в погледа й. Той я взе в обятията си, а Катрин склони глава на рамото му.
„Вината е само моя“ — реши Хю. В основата на всичко бе неспособността му да защити Катрин. Той се закле пред себе си никога повече да не допусне същата грешка.
През следващите няколко седмици Хю неуморно ухажваше жена си — нещо, което въпреки двата й брака и трите й деца, никога досега не й се бе случвало. През по-голямата част от времето двамата се разхождаха заедно и разговаряха. Разказваха си спомени от детинство, споделяха надежди за децата си, а Хю й разкриваше плановете си за Ирландия.