Той непрекъснато се кълнеше в любовта си към нея и постепенно започва да забелязва как душата й се отърсва от бремето на спомените и грижите.
Създадоха си ритуал, Хю да я посещава преди лягане. Понякога двамата бъбреха до късно през нощта, а понякога седяха мълчаливо, като просто се радваха на компанията си.
Единственият проблем за Хю в една подобна ситуация се състоеше в това, че той не възнамеряваше да се примири с един платоничен брак.
„Търпението е богоугодна добродетел — мислеше си Хю — и навярно вече ми е гарантирано място отдясно на твореца.“
За да се избави от еднообразието на шиенето на бебешки дрешки, един слънчев следобед Катрин реши да се поразходи в парка. Тя извика Вулкан, излезе от стаята си и тръгна по коридора.
Докато се спускаше по стълбите, се молеше никой да не забележи отсъствието й. Съпругът й се бе превърнал в една угрижена за пиленцето си квачка и навярно нямаше да одобри тази разходка във времето, когато Катрин обикновено си почиваше.
Следвана по петите от Вулкан, Катрин профуча през антрето и отвори вратата. Сърцето й едва не спря, когато неочаквано се сблъска с мъжа си.
— Защо не си почиваш? — попита Хю, който изглежда тъкмо влизаше.
— Прииска ми се да поседна в градината — обясни Катрин и се изчерви, тъй като се чувстваше така, сякаш я бяха спипали да върши нещо нередно. — Свежият въздух ще се отрази добре на детето.
— Ах, Кати, ти си непоправима — усмихнато рече Хю и й протегна ръка. — Аз също тъкмо се канех да отида в градината. — Той изобщо не си направи труда да прикрие очевидната си лъжа.
Известно време двамата мирно се разхождаха между лехите. След това Хю видя една пейка, където можеха да поседнат.
— Не искаш ли да си починеш малко, скъпа? — попита той.
— Не, но ако си уморен, ще се оставя да ме убедиш да седнем под онова дърво — отвърна Катрин и посочи едно дърво на няколко крачки от тях.
— Но там няма пейка.
— Какъв остър поглед имаш — докачи го тя. — Бихме могли да седнем в тревата.
Хю я отведе до дървото и свръхвнимателно й помогна да седне.
— С удоволствие бих ти предложила скута си, но се боя, че в момента изобщо нямам такъв.
Тъй като прие това като намек, Хю каза усмихнато:
— Затова пък аз имам и настоявам да го използваш.
Катрин се излегна и положи глава в скута му. След това доволно му се усмихна, докато той нежно галеше лицето й.
Вулкан докуцука от някъде и се сгуши до господарката си с муцунка върху корема й. Когато Катрин погали главата на кутрето, Хю изпита абсурдното желание да е куче.
— Много мило от твоя страна да ми посвещаваш толкова голяма част от времето си — каза Катрин. — Шон никога не го е правил.
— Шон вечно бе зает с войните си.
— Ти нямаш ли подобни планове? — Катрин не можеше да повярва. Ирландците живееха от войни. Какво щяха да правят, ако нямаше война? „Ще кроят нова?“ — казваше й някакъв вътрешен глас.
— Воювах с Магуайър по необходимост — каза Хю, внимателно подбирайки думите си. — Не бих искал никога повече да воювам със свои сънародници, още по-малко пък заради кралицата.
— Значи възнамеряваш да воюваш с англичаните?^
— Не съм казвал подобно нещо — избягна въпроса й Хю. — От теб никога нямаше да излезе добър дипломат. Доволен съм от настоящия ни живот. Мирът винаги е за предпочитане. Освен това бихме могли да разширим влиянието си чрез браковете на Мейв и Шана, когато те…
— Но те са още деца — с упрек каза Катрин.
Внезапно Вулкан скочи, изръмжа по посока на корема й и се отдалечи, куцукайки.
— Какво му стана? — попита Хю.
— Бебето го ритна. Дай ми ръката си. — Катрин постави дланта на Хю върху корема си, без да изпуска от поглед очарованото изражение на лицето му, когато усети движенията на бебето.
— Започва да ми омръзва да съм толкова дебела — оплака се Катрин. — Представи си как ще изглеждам, когато бебето се роди.
— Никога не си изглеждала по-добре — рече Хю.
— Тогава ще е момче. Чувала съм, че жените, които носят момчета, се разхубавявали.
Хю поклати усмихнато глава, след което настоя тя да поспи. Катрин се отпусна, а когато дишането й стана по-бавно и равномерно, Хю разбра, че съпругата му е заспала.
Той влюбено наблюдаваше лицето, което завинаги бе запечатал в паметта си. Буйната коса на Катрин подчертаваше безукорната й, копринено нежна кожа. Под спуснатите клепачи се криеха очите на богиня — искрящи смарагди. Под малкото чипо носле розовите устни мамеха за целувка.
Хю устоя на изкушението и извърна глава, но скоро погледът му отново неустоимо бе привлечен от устните й. Катрин бе съвършена красавица, истинска принцеса, самото изкушение. По дяволите! Тя бе негова жена! Погледът на Хю преливаше от обич, но в него имаше и още нещо…