— Загуба?
— Най-напред Шон, а сега и ти.
— Но аз ще се върна — увери я Търлаф.
Катрин се усмихна сърдечно.
— За едно дете е трудно да направи разлика.
— И каква е изненадата? — попита той.
— Пикник.
— Опасно е да се мотаете наоколо — предупреди я Търлаф.
— Няма да се отдалечаваме много — обясни Катрин и вече се безпокоеше, че той ще отложи заминаването си. — Патрик и Поли ще ни съпроводят.
Търлаф кимна в знак на съгласие и я притегли към себе си. Устните му погалиха нейните, а след това докоснаха бузата й.
— Надявам се да липсвам не само на Мейв, но и на майка й — прошепна на ухото й той.
В порив на престорен свян Катрин отвърна поглед. Търлаф със задоволство забеляза залялата страните й руменина. Той се метна на коня си и поведе войниците на О’Нийлови.
— О!Добре изиграно — рече Патрик и прихна видимо облекчен. — Много добре го изигра, Кати.
— Тази сутрин вече си мих лицето — оплака се Катрин и изтри устни с ръкав. — Сега трябва пак да се търкам до кръв и да се надявам, че ще забравя гнусната му целувка.
Усмихнат, Патрик й подаде ръка и я поведе към къщата.
По-късно същия ден излязоха на излет. Напуснаха имението и дълго се разхождаха, без да бързат. Когато Мейв се умори, Патрик я вдигна на раменете си. На въпроса колко още ще вървят, й отговори, че наближават едно очарователно местенце за пикник. След още един завой на пътя видяха насреща им да се задава каруца с двама мъже.
— Конъл — извика Катрин и се втурна към тях. Щастлив, че младата жена е в безопасност, Конъл я прегърна сърдечно. Представи й другия мъж, на име Сийн, и вдигна чергилото на каруцата. Поли изпълзя вътре, а след това пое Мейв от ръцете на Патрик.
— Хайде, качвай се — рече Патрик, обръщайки се към Катрин.
— Нищо не разбирам — смутено промърмори младата жена.
— Заминаваме за Англия — обясни й Конъл.
— Не мога да замина просто така — възпротиви се Катрин. — Не съм взела нищо! Какво ще стане с нещата ми?
— Не можем да помъкнем куфарите ти, без цял Дънганън да научи, че бягаме — строго рече Патрик. Тази безсмислена нерешителност излагаше на опасност живота на всички. — Качвай се… и то бързо.
Катрин го послуша.
3
Нощният небосвод висеше тъмен и загадъчен над главата на Хю О’Нийл. В далечината една каруца сви по пътя, водещ към обгърнатото в облаци имение. Когато каруцата спря в двора, Хю се втурна към нея и вдигна чергилото.
— Патрик О’Донъли? — попита той.
— От плът и кръв.
Хю огледа останалите пътници. На един от тях погледът му спря особено дълго.
— Болна ли е?
— Дадохме й слабо приспиватлно — отвърна Патрик. — Тя мисли, че сме взели кораб в залива Барнстейбъл и аз нямах желание да й обяснявам истината.
Погледът на Хю спря на Мейв, която спеше в скута на Поли.
— А детето?
Цялото това вълнение го изтощи.
— Аз поемам госпожа Катрин — рече Хю, — а вие се погрижете за детето.
Той протегна ръце и пое Катрин, след което се отправи с нея към къщата. Търсейки топлината на тялото му, тя инстинктивно се притисна към гърдите му. Този интимен жест изненада Хю. Той спря за част от секундата и се взря в невероятно красивото и ранимо лице, което му се бе усмихвало в толкова много сънища.
След като изкачи стълбището, Хю отнесе младата жена в една от спалните с изглед към градината и внимателно я постави върху леглото. В това време Пег обясняваше на Поли и Патрик да отнесат детето в съседната стая.
„Надявам се да е също толкова страстна, колкото и красива“ — помисли си Хю и се наведе над лицето на младата жена, за да го разгледа по-добре. Внимателно протегна ръка и махна от челото й един бакъреночервен кичур.
Зелените очи се отвориха и Катрин се взря в мъжкото лице, което бе само на няколко пръста от нейното. Клепачите й отново натежаха и тя потъна в безпаметен сън.
Хю се питаше как бе възможно това очарователно видение да е обичало чичо му. Бе връхлетян от непозната и нежелана ревност. И как бе успяла да се справи с избухливия характер на Шон?
Измъчвана от кошмари, Катрин се мяташе насън. По бузата й се търкулна самотна сълза.
— Сега си почини — прошепна Хю и изтри сълзата от лицето й. Дълбокият му глас изглежда й подейства успокоително. Когато се обърна, за да излезе от спалнята, Хю с раздразнение откри, че останалите го наблюдават любопитно.
Късно следобед на следващия ден Катрин най-сетне се пробуди. Тя се огледа из стаята. Направи й впечатление скъпата мебелировка. „Странно изискани мебели за една английска гостилница“ — помисли си тя, но не можа да си спомни кога и как бяха пристигнали.