Хю неволно се наведе над нея и целуна чувствената й уста. Катрин въздъхна насън и отвори устни. Целувката на Хю стана по-страстна и младата жена се събуди.
— Остави това — строго рече тя.
— Няма нищо неестествено един мъж да изпитва нежност към жена си — отвърна Хю, чиито устни все още бяха току до нейните.
— Това е похот, а не нежност. Освен това не мога… не мога да се държа като съпруга.
— Но ти вече си го правила — подсмихна се Хю.
Катрин се изчерви.
— Изобщо не изпитвам потребност да го правя. Ако трябва да бъдем честни, ще те разбера, ако се поогледаш наоколо.
— Ти си най-неумелата лъжкиня, която някога съм срещал — каза Хю и нежно я щипна по чипото носле. — И не забравяй да споменеш за тази лъжа при следващата си изповед!
Катрин се засмя неволно.
18
— Хю!
Катрин се втурна надолу по стълбите толкова бързо, колкото позволяваше напредналата й бременност. Уплашен от виковете й, Хю се показа на вратата на работния си кабинет.
— Децата ми пристигнаха — извика Катрин и се насочи към вратата.
Подсмихвайки се на неприкритата й радост, Хю я последва в двора и я улови над лакътя.
— Успокой се — посъветва я той, докато наблюдаваха влизащата в двора кола и съпровождащите я войници. — Вълнението може да навреди на бебето.
Хю направи няколко крачки към колата и вдигна чергилото. Разнесоха се радостни детски възгласи и Мейв и Шана се хвърлиха на гърдите на Хю който бе протегнал ръце към тях и сега млясна всяко от момичетата по бузата. След това се обърна към жена си, която гледаше дъщерите си с влажни от вълнение очи.
Шестгодишната Мейв бе умалено копие на майка си. Червената й коса бе грижливо сплетена, но по време на бурната прегръдка с Хю на челото и зад ушите й бяха паднали няколко непокорни къдрици, прекалено големи за продълговатото личице, а чипото, вирнато нагоре носле й придаваше дяволит вид.
Двегодишната Шана бе копие на Шон О’Нийл и всички, които още не я бяха виждали зяпнаха от почуда. Момичето имаше сините очи на баща си, а енергично присвитите му устни издаваха повече твърдоглавие, отколкото бе обичайно за дете на нейната възраст. Лицето й бе обрамчено от блестяща черна грива, тъй като грижливо сплетената плитка вече бе в безпорядък.
Хю постави ритащите с крачета деца на земята и те с ликуващи възгласи се спуснаха към майка си. Катрин се наведе, прегърна и двете и със сълзи на очи ги притисна към себе си.
— Тъжна ли си, мамо? — попита Мейв.
— Това са сълзи на радост, принцесо — подсмръкна Катрин. — Ужасно съм щастлива, че отново сте при мен.
Мейв, която не можеше да свърже плача и радостта си, мислеше: „Колко странно!“ Тя плачеше само когато беше тъжна или се бе ударила. Още преди да успее да попита майка си за това, прозвуча гласът на сестра й:
— Виж! — Шана посочи корема на майка си.
— Вашето малко братче или сестриче расте в корема на мама — обясни Катрин. — Също както вие двете с Мейв. — Докато усвояваше удивителната новина, Шана придоби въпросително изражение.
— На всяка майка й се издува корема — обясни Мейв на сестра си. — Когато бебето излезе, коремът изчезва.
Дворът се огласи от смеха на струпалите се войници и прислуга.
Мейв хвърли неодобрителен поглед към смеещата се публика, което само още повече развесели зрителите, тъй като в раздразнението си момичето още повече заприлича на майка си.
— Мод, ела и виж дъщерите ми — извика Катрин.
Икономката се появи и дари момичетата с по една усмивка. „Най-сетне — помисли си тя — Дънганън ще бъде огласен от детски смях.“ Мили боже, колко дълго се бе наложило да чака!
— Когато те видях за последен път, още беше дребосъче — каза Мод на Мейв. — Сега вече си почти голяма.
Мейв грейна от гордост и направи пред икономката изискан, макар и малко несигурен реверанс. Дочуло зад гърба си приглушено хихикане, момичето се обърна, за да види кой бе посмял да й се присмее отново.
— Това е Шана — представи по-малката си дъщеря Катрин.
Когато икономката се наведе, за да огледа момичето по-отблизо, очите й се напълниха със сълзи.
— Тя е копие на Шон — с глух глас каза възрастната жена, връхлетяна от спомени. Мод извади от джоба на престилката си една кърпа, звучно си издуха носа и добави: — Дано само да е наследила вашия характер и да не е толкова избухлива като баща си.
Задържан от силната ръка на Хю, до този момент Вулкан бе седял, скимтейки, тъй като изгаряше от нетърпение да подуши новодошлите, но сега се изскубна, втурна се към момичетата и близна всяко от тях по лицето. Тъй като вече бе станал доста голям и силен, в радостта си той едва не събори Шана на земята.