— Седни — извика Катрин. Вулкан се подчини, но продължи възбудено да размахва опашка. — Мейв и Шана, това е Вулкан — с театрална сериозност го представи на дъщерите си Катрин. — Вулкан, това са двете ми дъщери.
Ако едно куче можеше да почувства човешкото въодушевление, то случаят със сигурност бе точно такъв. Мейв и Шана извикаха от радост при вида на тази чудесна играчка, втурнаха се към кучето и започнаха да го милват, за което той им се отблагодари с безброй млясвания с език по бузите, ръцете и крачетата.
Усмихната, Катрин нареди на Мод да внимава за децата и се изправи, за да поздрави камериерката си. Тя прегърна и целуна Поли, след което пристъпи към Патрик, който стоеше до Хю..
— Донесох ти всичко, което бях обещал — тъкмо казваше Патрик.
— Какво е трябвало да донесе? — попита Катрин.
— Нищо особено — отвърна Хю.
Катрин даде вид, че се е задоволила с този отговор, и с благодарност стисна ръката на Патрик. След това се вдигна на пръсти и го целуна по бузата.
— Благодаря ти, че доведе дъщерите ми живи и здрави. Винаги си бил истински приятел.
Катрин се засмя и се обърна към Хю.
— Моля те, би ли внесъл Шана вътре? Вече не ми достигат силите.
— Ще поговорим по-късно — каза Хю на Патрик, след това взе Шана на ръце и последва жена си. Зад на пръв поглед спокойното му лице обаче се криеше подтискан гняв.
„Отначало скъпата ми жена не ми позволяваше да я докосна — мислеше си Хю, — след това ми позволи да я докосвам, но не и да се възползвам от законните си съпружески права, а сега целува Патрик, при положение че аз съм наредил да доведат децата. Само небето знае колко ме привлича! А сега вече е прекалено късно! Бременността й е прекалено напреднала, за да мога дори само да я докосна. Така че ще трябва да чакам, докато се възстанови от раждането, но нито ден повече. Аз съм неин съпруг и за нея ще е най-добре, ако започне да ми се подчинява.“
Когато стана време за вечеря, Катрин слезе, хванала за ръка Мейв и Шана. Вулкан ги следваше по петите. Откакто бяха пристигнали дъщерите й, уплашеният поглед бе изчезнал от лицето на Катрин. Тя направо грееше от щастие.
— Тук ли ще вечеряме? — попита Катрин, когато влезе в малката, предназначена само за господарското семейство трапезария.
Хю кимна.
— Първата ни вечер заедно ще бъде семеен празник. Едва ли ще липсваме много на останалите.
Хю пристъпи към тях, погали Мейв по косата и взе Шана на ръце. Вулкан, който се чувстваше изоставен, се опита да привлече вниманието, скимтейки. Хю смръщи чело, но след това погали и него.
— Куче — изписука Шана и посочи Вулкан.
— Точно така, мъничето ми. — Хю се усмихна на Шана, след което хвърли многозначителен поглед към майка и. — Вулкан е куче, а не член на семейството.
Без да поглежда мъжа си, Катрин каза усмихнато на Шана:
— Вулкан е куче и член на семейството.
— Патрик ни носи сърдечни поздрави от лорд Бърк и Фиона — каза Хю, игнорирайки забележката на съпругата си. — Родила им се е дъщеря, Грения.
— Колко се радвам — извика Катрин. — Трябва да им изпратим подарък.
— Вече съм дал нареждания. Може ли да започнем с вечерята?
Всички насядаха около масата и Мейв бързо осъзна предимствата от това, Вулкан да стои до нея по време на хранене. Кучето веднага излапваше всяка храна, която му попаднеше, така че Катрин непрекъснато трябваше да държи дъщеря си под око. Така или иначе голяма част от вечерята на Мейв попадна в гладната паст на кучето. След вечеря Шана изпълзя в скута на Хю и веднага заспа.
— Да оставим ли дребосъците на Нели? — попита Хю, когато Мейв започна да се прозява.
— Мейв, искаш ли тази вечер да спиш при мен? — попита Катрин.
Хю посрещна това предложение с кисела гримаса. Той копнееше някоя вечер Катрин да го попита същото.
— Не, Шана ще ми липсва — сънено рече Мейв. — Може ли да вземем Вулкан при нас?
Хю се закиска тихо, с което си заслужи строг поглед от страна на Катрин.
— Ако Вулкан иска — отвърна Катрин, — нямам нищо против тази вечер да спи във вашата стая.
След като сложиха момичетата в леглата, Катрин и Хю ги целунаха и пожелаха лека нощ на Нели. Тъкмо се канеха да излязат, когато Катрин се спря и отново прекоси стаята.
— Пази момичетата ми — прошепна тя в ухото на кучето, докато чешеше гърба му. — Ще ми липсваш.
В отговор Вулкан я близна по ръката.
Пред спалнята на съпругата си Хю вдигна дланта й към устните си. Когато Катрин го погали по бузата със свободната си ръка, той надникна в зелените й, преливащи от обич очи.