Катрин обви ръце около врата му и се притисна към него.
— Благодаря ти, че върна дъщерите ми в къщи — каза тя, а сладкият й дъх погали врата му.
— Те са и мои дъщери.
— Да, така е — съгласи се Катрин.
Хю повдигна брадичката на съпругата си, за да я погледне в очите. Внезапно той се наведе към устните й и дълго подтисканата страст взриви всяка предпазливост. Катрин се притисна към мускулестото му тяло и отвърна на целувката на съпруга си със същото трескаво желание.
Горещите устни на Хю подпалиха чувствителната кожа в основата на шията й, а от гърлото на Катрин се изтръгна сладострастен стон. Приглушеният звук накара и двамата да осъзнаят какво правят.
— Б-бе-бето — заекна Катрин и настръхна в обятията му. Хю я пусна и отстъпи крачка назад.
— А какво извинение ще измислиш, когато бебето най-сетне се роди? — попита той, след което се обърна и изчезна.
Катрин го проследи с поглед, а сърцето й се сви от болка. В спалнята си завари Поли, която тъкмо наместваше пред камината една изпускаща пара вана.
Катрин прегърна камериерката си и каза:
— О, Поли, как бих могла да ти се отблагодаря за добрината ти към Мейв и Шана през време на отсъствието ми!
— За мен беше удоволствие, а освен това имах помощници — каза Поли, която бе забелязала болката в погледа на господарката си. — Елате. След един толкова напрегнат ден горещата баня ще ви се отрази добре.
Катрин се съблече, разпусна косата си и се потопи в горещата вана. Топлината я накара да се отпусне и тя доволно затвори очи.
Мод беше права, нямаше нищо по-благотворно за душата от една дълга, гореща баня.
— Добре ли сте? — попита Поли и я изтръгна от унеса й.
— Да, и тази вечер повече няма да имам нужда от теб — отвърна Катрин. — Върви в леглото.
— Ако нямате нищо против, ще остана, докато си легнете — каза Поли.
— А ако имам? — отвърна Катрин. — Сега изчезвай.
Поли се засмя.
— Графът все още ли се прави на камериерка?
— Добре знаеш, че съпругът ми спи в собствената си спалня.
— Колко мило от негова страна — забеляза Поли на излизане. — Във вашето положение… Намирам, че той проявява голямо разбиране. — Вратата се затвори след нея.
Катрин се отпусна още по-дълбоко в благоуханната вана и бе обзета от глупавото желание да се разтвори и изчезне. Да, мъжът й проявяваше голямо разбиране и щадеше чувствата й. А тя отвръщаше ли му със същото?
„Съвсем не“ — отвърна й един вътрешен глас.
Неспособен да се концентрира върху книгите на имението, Хю ги заряза и напусна кабинета си. Бе решил да напомни на Катрин за съпружеските й задължения и затова сега се отправи нагоре към стаята й. Само щом се родеше бебето, двамата отново щяха да делят едно легло. Това не подлежеше на обсъждане! Кой в крайна сметка бе господар в Дънганън? Как смееше тя да му налага волята си! Съпругата бе длъжна безропотно да изпълнява желанията на мъжа си. Хю нямаше намерение да й прави повече отстъпки.
И все пак…
Хю колебливо спря пред спалнята й, но когато чу тихия шум от гласа й, отвори вратата и влезе. Катрин, която не бе забелязала присъствието му, се излежаваше във ваната си и тихо си мърмореше.
Облегнат в рамката на вратата, Хю скръсти ръце пред гърдите си и се загледа възхитен в обагрения от светлината на огъня гръб на Катрин. Красотата на съпругата му и фактът, че тя бе табу за него, още повече го разгневиха.
Мърморейки тихо, Катрин галеше заобления си корем. В този момент Хю осъзна, че тя говореше на нероденото им дете. Гневът му се изпари на мига. Вместо това чертите на лицето му се разведриха и на устните му трепна усмивка. Нямаше друга жена на божия свят, която Хю да предпочиташе за майка на сина си.
— Не бива да риташ майка си толкова силно, принце мой — смъмри корема си Катрин, докато излизаше от ваната.
Когато невероятната й красота се разкри пред Хю в цялата си прелест, той затаи дъх.
Изящният й крак стъпи на пода извън ваната, но когато Катрин понечи да извади от водата и другия, изгуби равновесие. В този миг силни ръце я уловиха през кръста, за да не падне. Изненадана, Катрин съзря съвсем близо до себе си ядосаните му кафяви очи.
— Имаш лошия навик да плашиш хората — подразни го тя.
— В състоянието, в което си, не бива да се къпеш сама — парира Хю. — Знаеш ли какво можеше да се случи, ако случайно не те бях хванал?
— Прав си — съгласи се Катрин, — но не исках да задържам повече Поли.
— А как, мислиш, би се почувствала Поли, ако ти се бе случило нещо? — с доста по-мек глас попита Хю.
— Не помислих за това. Няма да се повтори. — Внезапно осъзнала, че е гола, Катрин пламна, а руменината бавно се спусна от шията към налетите й гърди.