Хю я гледаше като вцепенен. От бременността гърдите на Катрин бяха необикновено пищни, а зърната — големи и тъмни. Коремът й видимо бе наедрял. Дълго пренебрегваната мъжественост на Хю се пробуди от дълбок сън.
— Няма защо да се срамуваш, когато стоиш гола пред мъжа си — смъмри я Хю. Той посегна към една кърпа, надявайки възбудата му да премине.
Нищо не помагаше.
Хю бързо загърна Катрин в кърпата, отведе я до едното от креслата и седна. След това я притегли в скута си и внимателно я подсуши.
„Защо се самоизмъчвам така?“ — запита се Хю, неспособен да откъсне поглед от гърдите на Катрин. Обзет от непреодолимо желание, той се наведе и погали едното от зърната й.
Катрин потръпна.
„По дяволите!“ Хю стана, помогна й да облече една нощница и я отведе до леглото като някое непослушно дете. Накара я да легне, след което безмълвно се запъти към спалнята си.
Измъчвана от чувство за вина, Катрин дълго гледа вратата между двете стаи. Обичаше го, в това нямаше никакво съмнение, но имаше нужда от още малко време. Защо той не можеше да я разбере? А сега, когато Мейв и Шана отново бяха при нея, щеше да се наложи да го пренебрегва още по-често.
— Хю, може ли да поговорим за момент? — извика тя през вратата.
— Сега ли?
— Да.
Хю се върна и седна на ръба на леглото й. Катрин се надигна, взе дланите му и ги поднесе към устните си. След това ги притисна към бузите си и този любвеобилен жест го трогна до дъното на душата му.
— Съжалявам — каза тя.
Хю кимна и прие извинението й.
— Бих искала да те помоля за нещо — поде Катрин, грижливо подбирайки думите си. — Не съм сигурна дали Мейв си спомня за Шон, а Шана не познава друг баща освен теб. Бих искала да им покажа гроба на Шон. Това е най-малкото, което мога да направя, за да съхраня спомена за него. Смятам, че момичетата трябва да знаят кой е бил истинският им баща.
— И ме молиш за позволение? — ледено попита Хю и отдръпна ръцете си.
— Не, моля за помощта ти. — Катрин докосна ръката му. — Бих искала да си до мен и да им разкажеш за Шон — само хубавото — ако искаш, разбира се. Не бих желала името на Шон да бъде табу в този дом. Колкото по-дълго живеех с него, толкова повече го презирах. Но колкото и жесток и избухлив да беше, той винаги се е опитвал да бъде добър баща. Когато момичетата пораснат и разберат кой е бил истинският им баща, ще се запитат защо никога не сме споменавали за него. Ако обаче поговорим откровено е тях, може би ще… — Катрин замълча, несигурна дали се е изразила добре.
— Ще ти помогна — каза Хю и я взе в обятията си. След това добави с развеселен глас: — Така ще обрисувам Шон, че момичетата ще го сметнат за светец. Е, след това ще ми трябва свещеник, за да се изповядам за лъжите си.
— Татко! — Шана упорито сочеше с пръстче Хю, който гледаше жена си с растящо раздразнение.
— Може би Шана е прекалено малка, за да разбере това — опита се да го омилостиви Катрин. Тя погледна към по-голямата си дъщеря, която мълчаливо стоеше пред гроба на баща си. — Но Мейв разбира. Нали, принцесо?
— Да — изписука Мейв и повтори: — Май баща е лорд Шон О’Нийл, който е бил много прочут мъж, но… сега аз имам нов баща. — При тези думи Мейв се засмя и дяволито погледна Хю, който скри една усмивка и кимна, трогнат от оказаната му чест.
— Точно така — каза Катрин, горда с по-голямата си дъщеря. Погледът й се премести към Хю, който се питаше дали Мейв разбира значение на думите, които бе изрекла току-що.
— Татко! — Шана навря пръстче в лицето на Хю, който се бе навел, за да я вземе на ръце. Той се престори, че иска да захапе пръстчето й и я погъделичка с нос по бузата. Шана се засмя радостно.
— Ще опитаме пак, когато Шана порасне — каза на жена си Хю. — А сега предлагам да оставим тези палавници на Поли. Бих искал да ти покажа нещо интересно.
Следвани от Вулкан, те напуснаха гробищата и се върнаха в двора, където Поли разговаряше с Патрик. Оставиха й момичетата и Хю поведе Катрин към конюшните. Тя поклати глава по повод на тайнствеността на мъжа си, но го последва.
Хю я заведе пред един бокс, в който имаше великолепна черна кобила. Той отвори вратичката и изведе благородното животно навън.
— Какво ще кажеш? — попита, след като бяха излезли пред конюшните.
Катрин обиколи бавно кобилата и внимателно я разгледа. В сумрачната конюшна можеше да се закълне, че животното е черно, но на слънчева светлина видя, че косъмът му червенееше.
— Прекрасна е — каза Катрин на Хю.
— Като теб — каза той и се наведе, за да докосне бузата на жена си. — Твоя е.
— Моя? — Катрин зяпна от изненада.