— Да, твоя. — Когато Катрин протегна ръка и погали хълбока на животното, Хю изпита абсурдното желание да бъде на негово място.
— Сиймъс, донеси ми едно седло — нареди тя на коняра.
— Забрави седлото — веднага я сряза Хю и я огледа от всички страни. — Вече си в седмия месец и ще видиш кон едва след като детето се роди.
— Но, Хю… — нацупено поде Катрин.
— Или ще ме слушаш — отвъра Хю, — или кобилата ще бъде върната в Дъблин.
— Както кажеш — обидено рече Катрин.
— За такъв чудесен подарък би могла да ме възнаградиш поне с една чаровна усмивка.
Грейнала от радост, Катрин обви ръце около врата на Хю и се повдигна на пръсти, за да го целуне.
Макар и тази форма на благодарност да не го задоволяваше, той бе наясно, че трябва да изчака няколко месеца, преди да получи онова, което наистина желаеше. Във всеки случай вече се наблюдаваше напредък, точно както бе очаквал. Тъй като добре познаваше жена си, Хю бе преценил, че една кобила би значела за нея много повече от хиляди скъпоценни бижута.
— Как ще я наречеш? — попита той.
— Един необикновен кон има нужда от необикновено име — каза Катрин. — Ще я наричам Собъл. Мога ли да я посещавам, когато пожелая?
— Разбира се, но не и да я яздиш.
Няколко дена по-късно Хю и Катрин седяха вечерта пред камината в кабинета. Следвани по петите от Вулкан, Мейв и Шана с нежелание се бяха оставили Нели да ги отведе в стаята им.
— Влез — извика Хю в отговор на едно почукване на вратата.
— Извинете — каза Поли и се обърна към Катрин. — Банята ви е готова. Да стопля ли още вода?
— Не, идвам веднага — отвърна Катрин.
— Поли, през остатъка от вечерта си свободна — каза Хю, давайки си вид, че не забелязва учудения поглед на съпругата си. — Тази вечер аз ще играя ролята на камериерка.
— Но… — понечи да възрази Катрин.
— Приятна вечер, Поли — каза Хю, игнорирайки възражението на съпругата си.
— Благодаря, господине. — Поли побърза да изчезне, преди той да има време да промени решението си.
Хю се надигна от креслото си и усмихнато погледна Катрин.
— Ще се покажеш ли толкова безсърдечна да разделиш Поли от Патрик в деня на сватбата им?
— Ах, съвсем бях забравила.
Димящата, благоуханна вана вече бе пред камината в спалнята на Катрин. След като нави ръкавите на ризата си, Хю помогна на жена си да се съблече. Докато й помагаше да влезе във ваната:, той се усмихваше тайно.
— Няма нужда да ме сапунисваш — каза Катрин, когато го видя да посяга към сапуна.
Хю се поклони с пресилена вежливост и рече:
— Но аз държа да го сторя, съкровище.
Хю сапуниса главата и врата й, като внимаваше да не попадне сапун в зелените й очи. Когато мина зад нея, за да натърка и гърба й, Катрин усети в нея да се събуждат чувства, които смяташе за отдавна забравени.
Хю отново застана пред нея. Изпълнената му с очакване усмивка напомни на Катрин за гримасата на някой умиращ от глад, който стоеше пред отрупана с всевъзможно лакомства маса.
Хю насапуниса дланите си и с ласкави движения започна да масажира гърдите й. След това взе в шепите си вода и ги изплакна.
Катрин простена от желание. Хю се засмя тихо, но усетил възбудата в слабините, се усъмни в разумността на постъпката си. Защо се самоизмъчваше? Дори и да имаше желание, Катрин едва ли би издържала напрежението на един любовен акт.
Хю отново насапуниса дланите си и започна да масажира корема на Катрин. Внезапно почувства бебето да се размърдва и изненадано погледна съпругата си. Катрин кимна и се засмя благо. Двамата се спогледаха влюбено, изтръпнаха под напора на разтърсващите ги чувства и всеки от тях се почувства недостоен за обожанието на другия.
— Мисля, че трябва да приключваме с банята — прошепна Катрин и постави длан върху неговата.
Хю й помогна да се изправи и посегна към кърпата. След като я бе увил в нея, й помогна да излезе от ваната и я подсуши. Накрая й помогна да си облече нощницата, но и това не облекчи мъките му, фината коприна изкусително прилепваше по заобленото тяло на Катрин.
— Седни тук — сухо рече той. След това изчезна в спалнята си, за да се върне след секунди и да я смъмри на шега: — Само не се ядосвай, Кати. Това може да навреди на бебето.
— За какво говориш? — попита Катрин и го погледна учудено.
— За това… — Хю извади една малка кутийка, която бе скрил зад гърба си, и я отвори под чипото й носле…
— Бижутата ми!
— Направо от Дъблин — усмихнато каза Хю. Катрин скочи и обви ръце около врата му.
— Вниманието ти означава за мен повече от всички бижута на света.
Устните им се сляха в дълга, страстна целувка. Хю прекара ръка през косата си