— Поведението ти е просто смешно — изтърси Катрин, пронизвайки го с поглед и отхвърляйки с един категоричен жест изразеното от него съмнение.
След това понечи да стане от креслото, но Хю сложи ръка на рамото й и я накара да остане седнала. Един безкрайно дълъг миг двамата се гледаха мълчаливо. Само жалното скимтене на Вулкан пред вратата нарушаваше неловката тишина.
— Ще ми се подчиняваш — с опасно спокоен глас каза Хю.
— Не съм ти пленница — упорстваше Катрин.
— Държа да ми се подчиняват! — извика Хю, принуждавайки я да замълчи. — Няма да напускаш тази къща без придружител.
Катрин отвори уста, за да възрази, но се отказа, когато Хю я заплаши:
— А ако продължаваш да ми противоречиш, изобщо ще престанеш да излизаш навън.
— Както желаеш — отстъпи Катрин, но му хвърли кисел поглед. В знак на протест тя недружелюбно вирна чипото си носле.
След това се опита да стане, но не й достигнаха силите. Хю преодоля желанието да се засмее и й помогна да се изправи.
— Благодаря — каза Катрин, събирайки остатъците от достойнството си. След това с патешка походка се отправи към вратата, но гласът на Хю я спря.
— Кати?
— Да?
— Децата и кучетата не са подходящи за придружители.
Катрин кимна, без да се обръща, и излезе, затръшвайки вратата след себе си. Хю понечи да я последва, но размисли.
Той гневно прокара пръсти през косата си, прекоси стаята и си наля чаша уиски. Представи си Катрин, която неуспешно се опитва да стане от креслото, и като отметна глава назад, се разсмя гръмко.
Малко по-късно същия ден Катрин седеше пред камината, в която не бе запален огън, тъй като августовският ден и без това бе прекалено горещ. Постоянните болки в кръста я бяха направили нервна и раздразнителна, така че тя вече трудно намираше търпение за Мейв и Шана. Сега ги бе изпратила на разходка с Нели, за да не стават жертва на честите промени в настроенията й.
Когато в далечината дочу глух тътен, Катрин повдигна тежкото си тяло от креслото, дръпна звънчето за прислугата и се замъкна до прозореца. Небето бе заплашително притъмняло, а въздухът бе необичайно задушен.
След няколко минути се появи Поли. Докато Катрин се обръщаше към камериерката си, тъмното небе бе прорязано от ослепителна светкавица.
— Желаете ли нещо? — попита Поли, видимо облекчена от подобреното настроение на господарката си.
— Да, Поли. Нали знаеш, че Собъл е доста чувствителна… Питам се дали бурята няма да я уплаши.
— Да пратя ли някой да предупреди Сиймъс? Патрик би могъл…
— Не бих искала да безпокоя никого — отвърна Катрин и постави ръце на кръста си.
— Не ви ли е добре? — попита Поли.
— Напротив, много съм добре. — Катрин се усмихна дяволито. — И ще се почувствам още по-добре, когато се погрижим за Собъл.
— Не можем да излезем точно сега — извика Поли.
— Защо? От бурята ли се боиш?
— Не, от графа.
— Не се безпокой — успокои я Катрин. — Мъжът ми каза да не излизам без придружител. За буря не е споменавал нищо. Трябва само да вземем наметките си за в случай, че завали.
Поли поклати глава. Ако графът научеше, на бърза ръка щеше да я освободи и дори майка й и Патрик нямаше да могат да се застъпят за нея. Не, тя категорично отказваше да участва в тази игра.
Малко по-късно, загърнати в наметките си, Катрин и Поли забързаха по коридора към стълбището. Поли вървеше отпред.
— Предпочитам да не ме виждат — прошепна Катрин.
Поли кимна.
— Чакайте тук — нареди тя. — Ще ви дам знак, ако е чисто.
Поли се спусна по стълбите и се огледа, след това й махна с ръка. Катрин се втурна по стълбите, толкова бързо, колкото й позволяваше огромният й корем, а Поли я последва навън в безлюдния двор.
Ослепителна светкавица проряза облачното небе, а в лицата ги блъсна неочакван порив на вятъра.
— По-добре да се откажем. При тази буря няма да успеем да се върнем — жалваше се Поли. — Ако ни е останал поне малко разум, ще се…
Един гневен поглед на Катрин я накара да замълчи. Графинята се огледа и пое по посока на параклиса и градината.
— Къде отивате? — попита Поли и се вкопчи в ръката на Катрин. — Конюшните са в обратната посока.
— Ще заобиколим, за да не ни видят — каза Катрин. — Следвай ме.
Двете жени се запромъкваха покрай градината, кухнята и войнишките помещения толкова бързо, колкото им позволяваше напредналата бременност на Катрин и силният вятър. Добраха се до конюшните с първите дъждовни капки. „Успяхме“
Катрин, която все още се държеше за кръста, застана заедно с Поли и Сиймъс пред яслите на Собъл. Поли подозираше, че господарката й не се чувства толкова добре, колкото даваше вид.