— Както виждате, Собъл е в добри ръце — каза Поли. — Ако бурята изплаши кобилата, Сиймъс ще я успокои, така че с чиста съвест можем да се върнем в стаята ви.
— Не се безпокойте за кобилата — успокои ги Сиймъс. — Тази красива госпожица ми е любимка.
— Спечелихте — каза Катрин. — Хайде, да вървим.
Катрин и Поли се увиха по-плътно в наметките си, вдигнаха качулките и напуснаха конюшните. Силният дъжд ги шибаше безмилостно, така че Катрин реши да се приберат по най-прекия път. В края на краищата Хю вече не можеше да стори нищо друго, освен да беснее от гняв.
Неочаквано Катрин извика от болка, изненадана от силен спазъм. Тя се свлече на колене и на мига цялата се покри с кал.
— О! — изпищя Поли. — Веднага ще доведа помощ.
— Успокой се, заешка душице, и ми помогни да се изправя — изрева Катрин, опитвайки се да надвика вилнеещата буря. — Нямам желание през остатъка от живота си да бъда жертва на гневните пристъпи на съпруга си.
Поли помогна на Катрин да се изправи, след това ръка за ръка двете изминаха останалия път до къщата.
С надежда да се доберат до стаята на Катрин незабелязани, Поли открехна входната врата и надникна през пролуката. Вестибюлът бе безлюден.
Катрин и Поли, които вече мислеха, че са се избавили от гнева на графа, пресякоха празното помещение с подгизналите си, джвакащи при всяка крачка обувки. Когато Катрин постави крак на първото стъпало, прогърмя един глас, който я накара да замръзне на място от страх.
— Какво означава това? — изрерва Хю, оглеждайки окаяния вид на жена си.
Невинно усмихната, Катрин гледаше покрай Хю към Патрик, който стоеше зад него и едва сдържаше смеха си.
— Тъкмо възнамерявах да си почина малко — каза тя.
— Била си навън — обвинително каза Хю.
Катрин огледа наметката си и разбра, че е безсмислено да лъже. Тя бавно вдигна поглед към гневното лице на мъжа си.
— Колко остроумно! Това е едно от качествата, които…
Хю замахна, за да я удари, но се спря. Катрин инстинктивно бе вдигнала ръце, за да се предпази. Хю предпазливо свали ръка и се вгледа в съпругата си. Бе настанала гробна тишина и Катрин, която вече изпитваше известно чувство за вина, се почувства неволно изложена на пронизителния поглед на Хю.
— Толкова малко ли те интересува здравето на нашето бебе? — с приглушен глас попита Хю.
— Аз… аз… не помислих за това.
— Безразсъдството е една от най-неприятните ти черти — тросна й се той. — Не съзнаваш ли, че родилните болки могат да започнат всеки момент?
— Те вече започнаха. — Катрин разкриви лице, повторно разтърсена от болезнен спазъм. Тя се задъха и протегна ръце за помощ към мъжа си.
Сипейки ругатни, Хю я взе на ръце.
— Извикайте Мод! — изрева той и се втурна нагоре по стълбите.
Поли и Патрик се спуснаха, за да намерят Мод, но във вълнението си се сблъскаха.
— Махни се от пътя ми, безполезен глупако — тросна се на мъжа си Поли.
Патрик отстъпи, за да я пропусне да мине, но очите му се присвиха от гняв. Той се облегна на стената и се загледа след жена си, която се отдалечаваше по коридора, полюлявайки ханш.
Вироглавата съпруга на графа влияеше зле на Поли. Онова, от което имаше нужда по природа миролюбиво настроената му жена, бе един голям корем, по-голям дори от този на господарката й.
При тази мисъл Патрик се подсмихна, а лицето му се разведри. Само щом отминеше настоящата криза, щеше да посвети деня и нощта на това, да направи дете на Поли. Така щеше да й затвори устата. Подсвирквайки си под носа, Патрик се запъти към голямата зала, за да гаврътне нещо, докато наследникът на Дънганън най-сетне се появеше на бял свят.
— Пусни ме. Болките престанаха — каза Катрин, когато Хю я отнесе в стаята й.
За част от секундата той се вгледа в нея, но след това внимателно я свали да стъпи на пода. Помогна й да махне изцапаната си наметка и я захвърли настрана.
— Къде отиваш? — попита Хю, когато Катрин се запъти към сандъка с дрехите.
Трогната от угрижения му тон, Катрин спря и го погледна изненадано.
— Бих искала да извадя синята си нощница, а след това ще се измия.
— Ще ти донеса нощницата — каза Хю. — Бързо в леглото.
— Не! — Под чернилката лицето й бе пребледняло като платно. — Няма да легна в този уред за мъчения, преди да е станало абсолютно наложително.
— Ела — каза Хю и с треперещи пръсти посегна към дланта й. — Седни тук.
Той я отведе до едното от креслата пред камината, а след това се спусна към сандъка с дрехи. Само след секунди отново бе при нея със синята нощница в ръце. Помогна й да се изправи, да съблече изцапаните дрехи и бельото си и да се пъхне в нощницата. Накрая предпазливо я сложи да седне в креслото.