— Донеси ми вода — нареди Катрин. — Не мога да посрещна сина си с изцапано лице.
Усмихнат, Хю се втурна, за да изпълни желанието й. Когато се върна, завари Катрин да се превива от болка в креслото.
Сякаш това щеше да й помогне, той коленичи пред нея и я стисна над лактите. Не можеше да стори нищо повече, освен безпомощно да гледа как все нови и нови конвулсии разтърсваха тялото й.
Усетила утешителното му докосване, Катрин вдигна поглед. На челото и върху горната й устна блестяха малки капчици пот.
„Всемогъщи боже! — изруга Хю на ум. — Защо трябва децата да се появяват на бял свят по този начин?“ Раждането на едно дете бе нещо, върху което той не можеше да повлияе по никакъв начин, и това го караше да страда ужасно.
Когато болките попреминаха, Катрин въздъхна с облекчение.
— Само щом поеме детето в ръцете си, майката забравя всички болки — каза Катрин, докато Хю изтриваше чернилката от лицето й. — До следващия път.
Вратата се отвори с трясък и в стаята се втурнаха Мод и Поли.
— Поли, запали огъня и стопли вода — нареди на дъщеря си възрастната жена и се отправи към леглото, за да направи необходимите приготовления.
— Не иска да си легне — оплака се Хю.
— Ще си легне, когато му дойде времето — отвърна Мод и се засмя при вида на уплашения граф. — Най-добре слезте долу. Изглеждате зле и може да не понесете всичко това.
— Не мърдам от тук.
— Бих искала да походя още малко — каза Катрин.
— Да походиш?
— Да.
Хю промърмори под носа си нещо за женската глупост и помогна на Катрин да се изправи, след което двамата бавно тръгнаха из стаята. Хю бе обвил ръка около напълнялата й талия. Спряха едва когато болките накараха Катрин да се вкопчи в ръката му. След като я поотпусна, продължиха разходката си.
— Изглеждаш зле — каза Катрин, наблюдавайки бледото му лице. — Слез долу и повикай за компания Патрик.
— Искам да присъствам на раждането на сина си — настоя Хю.
— Тогава мисля, че е време да…
Един много по-силен от предишните спазъм разтърси Катрин насред думата. Хю я улови здраво, а тя зарови лице на рамото му. Когато болката попремина, Хю вдигна жена си на ръце и я отнесе в леглото.
— Дръж ме здраво — извика Катрин при следващия спазъм и стисна ръцете на мъжа си. С усилването на болката растеше и страхът й.
Хю седна на ръба на леглото и се облегна на таблата. Взе Катрин в обятията си и тя зарови покритото си с пот лице на гърдите му.
Мод вдигна синята нощница над издутия корем на Катрин и оголи тялото й чак до гърдите.
— Бебето е голямо — каза възрастната жена. — Може би ще е момче.
Катрин се усмихна слабо на Хю, а той целуна мокрите й вежди. В същия миг нов спазъм разтърси тялото на Катрин, която почувства между бедрата й да изтича топла течност.
— Водите изтекоха — извика Мод. — Напъвайте, когато ви кажа, но не по-рано.
Болките вече не преставаха, тъй като контракциите бяха все по-начесто. Болката обви Катрин като непроницаема мъгла. До съзнанието й достигаше само един глас, който непрекъснато повтаряше:
— Напъвай!
Сякаш някъде много отдалече Катрин дочуваше нарежданията на възрастната жена и се подчиняваше.
— Ето я главата — извика Мод.
— Напъвай!
Катрин напъваше с все сила. Погледът на Хю като омагьосан следеше драматичното събитие, което се разиграваше пред очите му.
— Излязоха и раменете — извика Мод. — Напъвай!
Изопвайки се като лък в един последен болезнен напън, Катрин се строполи върху мокрите чаршафи, докато бебето излизаше от измъченото й тяло. Мод почисти личицето му, вдъхна въздух в малката устица и го плесна по гърба. След това с широка усмивка вдигна пищящото мъниче, така че Хю да може да го види.
— Син! — радостно извика той.
Мод предпазливо постави бебето върху гърдите на майка му. Разгневено от безмилостния начин, по който го бяха накарали да се появи на бял свят, бебето продължаваше да пищи.
— Има твоя глас — каза Катрин и извърна очи към Хю, а той се усмихна на жената, която обичаше повече от всичко.
Мод преряза и завърза пъпната връв, след това подаде бебето на Поли, която трябваше да го измие и облече, за да го покаже на чакащите в голямата зала обитатели на Дънганън. За Катрин щеше да се погрижи Мод.
Хю целуна жена си и й благодари шепнешком. Сякаш привлечен от магическа сила, той се приближи към Поли, за да разгледа сина си отблизо.
Скоро Катрин отново държеше спящото дете в прегръдката си.
— Благодаря ти за сина, с който ме дари — каза Хю и я целуна по бузата.