— Не е ли чудесен? Е, мисля, че прилича на теб. Със сигурност е взел косата и цвета на кожата ти, да не говорим за темперамента.
— Ако трябва да бъда честен, никога досега не съм виждал по-хубаво бебе — съгласи се Хю и придърпа един стол до леглото. Гордите родители се отдадоха на това, да наблюдават най-вълнуващата гледка, която някога бяха виждали — своя спящ син.
— Как ще го кръстим? — наруши мълчанието Катрин.
— Дипломатични ли да бъдем или не?
— Бих искала да го кръстим на баща ти — отвърна Катрин. — Матю е хубаво име.
— Матю Тимоти Кон О’Нийл — трогнат промърмори Хю.
— Благодаря ти, любими — каза Катрин. — Какво ще кажеш да му изберем две двойки кръстници?
Въодушевен от идеята, Хю се усмихна радостно.
— Лорд и лейди Бърк биха били чудесни кръстници.
Катрин кимна в знак на съгласие.
— Брат ми е любимец на кралицата и би бил много подходящ за кръстник от английска страна.
— А кръстницата? — попита Хю. — Дали да не помолим сестра ти Бриджит?
— След брака си Бриджит вече е шотландка — отвърна Катрин. — Защо всъщност да не мислим на едро? Кралицата не би отказала да стане кръстница на племенника на своя любимец. Освен всичко останало, това си е чест. Кралицата ще бъде английската кръстница на Матю.
— Любима, с всеки изминат ден все повече заприличваш на мен.
— Досега не си споменавал нищо подобно — докачи го Катрин. — Говореше за безразсъдство…
— Да забравим това — прекъсна я Хю.
— До следващия път.
Хю се засмя на остроумната й шега.
— Може ли да взема Матю със себе си в голямата зала?
— Да, но само за няколко минути, при това добре увит. — Катрин му кимна. — Поли ще дойде с теб. Може би Патрик има нужда от деликатен намек. — Поли пламна от срам, а Мод прихна.
Съпроводен от камериерката на Катрин, Хю понесе сина си надолу по стълбите. Войниците му и прислугата се бяха събрали в голямата зала. Притиснал сина си на гърди, Хю се насочи към почетната маса, а лицата на присъстващите бяха огрени от усмивки на радостно очакване.
— Дами и господа! — засмян извика Хю. — Представям ви Матю Тимоти Кон О’Нийл, наследника на Дънганън.
От редиците на войниците и прислугата се разнесоха ликуващи викове. Хю гордо гледаше сина си, когото шумът в залата бе накарал да ококори учудените си очички. Хю се любуваше на бебето. От малкото личице на сина му го гледаха две светлосиви очички, които навярно с времето щяха да станат смарагденозелени.
„Косата и цветът са мои — мислеше Хю, — но очите са на майка му. Той е прекрасна смесица от бащата, който го е създал, и майката, която го е родила.“
Хю вдига момчето високо, така че всички да могат да се възхитят на малкото чудо, което бе сътворил.
Отново прозвучаха ликуващи възгласи и Матю Тимоти Кон О’Нийл започна да плаче.
— На неговата възраст е най-добре да бъде до майка си. — Хю предаде на Поли плачещия си син. След това, като й намигна, рече: — Освен това възнамерявам да се чукна с всеки от присъстващите в чест на раждането на моя първи син.
Поли се засмя и с бебето на ръце прекоси залата. Недалече от вратата стоеше Патрик и наблюдаваше разиграващата се сцена. Видът на прегърналата малкото същество Поли му се стори неотразимо привлекателен.
Докато минаваше покрай него, Поли силно се изчерви. Тази усмивка и блясъкът в очите на мъжа й говореха недвусмислено.
Патрик се обърна, за да проследи с поглед полюляващия се ханш на жена си. Скоро неговият собствен син щеше да суче от гърдите на жена му. Окрилен от тази мисъл, той се запъти към почетната маса, за да поздрави Хю и да пие за здравето на наследника на Дънганън.
Едва доста по-късно Хю с несигурни стъпки изкачи стълбите към спалнята на Катрин. Той влезе тихо, приближи се към леглото и впери преливащ от обич поглед в жена си и първородния си син.
След това седна в креслото до леглото и дълго гледа най-скъпите си същества на света. Накрая, подтискайки една прозявка, той стана и целуна жена си по челото.
— Не се безпокой, сине — прошепна той. — Скоро ще имаш още много братя и сестри.
Хю усмихнато наблюдаваше спящата си съпруга. Много скоро Катрин отново щеше да дели едно легло с него.
20
— Проклятие, тази жена има сърце от лед — ръмжеше Хю, докато гневно кръстосваше насам-натам из кабинета. Накрая се отпусна изморен в едно кресло.
Катрин се бе възстановила от раждането, но страховете й я караха да запази дистанция. Един бог знаеше колко усилия бе положил Хю да прелъсти жена си, но всичко завършваше със сълзи и молби за повече търпение. Кой би помислил, че дори и в гроба Търлаф щеше да продължава да руши брака им? Скоро заради кръщенето на Матю Дънганън се изпълни с гости и Хю трябваше временно да се откаже от опитите си.