— Влезте тук. — Той сложи ръце на гърба й и я бутна през тясната врата в сумрачната гостилница. Кожата й се усещаше топла и приятна под тънкия плат на роклята, а когато погледна надолу към малката й глава, видя колко бяла беше кожата на мястото, където тъмната червенокафява коса се разделяше на път. Без да съзнава какво прави, той помилва с един пръст гладкото теме. Момичето потръпна и вдигна уплашен поглед към него. Той се покашля и заговори рязко:
— Дръжте здраво маймуната. Страх ме е, че тук има цял куп блестящи предмети.
Миранда се запита дали пък беглото докосване не беше само плод на въображението й. После огледа критично мрачното помещение.
— Тук няма почти нищо, което би могло да събуди любопитството му. Толкова е прашно. Даже калаените канчета са мътни и нащърбени.
— Може би сте права, но въпреки това го дръжте здраво.
— Милорд Харткорт. — Гостилничарят излезе през една врата в другия край на тесния коридор и се запъти към госта си, като бършеше ръце в престилката си. Малките му очи блестяха. — Лично отидох в обора и ви наех кон, какъвто поръчахте. Ей, какво е това? Веднага изхвърли мръсното животно навън, малка уличнице! — С треперещ от възмущение пръст той показа Чип, който се беше възстановил от преживения ужас, отново се бе настанил на рамото на Миранда и оглеждаше обстановката с будни, любопитни очи.
— По-кротко, Молтън! Момичето е с мен, а маймуната няма да ви причини вреди. — Гарет огледа кръчмата. — Донесете ми една лула и чаша бира. О, донесете и една бира за момичето.
— Не мога да разбера защо хората изпитват такъв страх от една малка маймунка — промърмори Миранда и пристъпи към малкия прозорец, изкопан дълбоко в бяло боядисаната стена, за да види какво става на улицата. Тя изтърка мръсното стъкло с ръкава си, докато разчисти достатъчно място, за да потърси преследвачите си.
Гарет пое дългата глинена лула от ръцете на гостилничаря, провери дали е добре напълнена, взе и запалената восъчна свещ и я поднесе към главичката на лулата. Ароматен син дим се издигна на кръгчета към опушения таван и лицето на лорда изрази блаженство. Миранда го наблюдаваше със смръщено носле.
— Никога не съм виждала някой да пуши лула. Във Франция пушенето не е популярно.
— Значи французите не знаят от какво се лишават — отговори Гарет, вдигна чашата си и й кимна да вземе своята. Миранда се подчини и отпи голяма глътка.
— Не мисля, че миризмата ми харесва — отбеляза критично тя. — Пушекът затруднява дишането. Явно и Чип не го харесва. — Тя посочи маймунката, която се бе свила в най-отдалечения ъгъл на кръчмата и притискаше мършавата си ръка към носа.
— Ще ми простите, но не виждам защо е нужно да се съобразявам с предпочитанията и отвращенията на една маймуна — отвърна графът и отново дръпна от лулата си.
Миранда прехапа долната си устна.
— Нямах намерение да бъда неучтива, милорд.
Мъжът кимна утвърдително с глава и в кафявите му очи отново блесна весела искра. Миранда се почувства успокоена и отпи още една глътка бира. Една сега усети, че след дългото бягство по улиците на града устата й беше пресъхнала. Отново вдигна чашата към устата си и скритом разгледа спасителя си. В него имаше нещо успокояващо, небрежно, самоуверено, което не само я утешаваше, но и правеше силно впечатление. Този човек й вдъхваше чувство за сигурност и защитеност.
Как го бе нарекъл гостилничарят? А, да, милорд Харткорт.
— Искам да ви благодаря за всичко, което сторихте за мен, милорд Харткорт — осмели се да каже тя. — Все пак ние с вас изобщо не се познаваме.
— Странно е, но постепенно добивам чувството, че ви познавам много добре — отговори той и добави сухо: — Все едно искам ли го или не.
Миранда притисна носле към издрасканото стъкло и се опита да се убеди, че е смешно да се чувства засегната, даже забележката му наистина да бе прозвучала подигравателно. Той беше влязъл в живота й за съвсем кратко време и щеше да изчезне също така бързо.
Уличката пред кръчмата беше тиха и пуста.
— Мисля, че вече мога да изляза навън. Не искам да ви досаждам с присъствието си, милорд.
Гарет я погледна изненадано.
— Ако сте сигурна, че не ви заплашва опасност — отговори той. — Но ви уверявам, че можете да останете тук с мен толкова дълго, колкото искате.
— Благодаря ви, но е по-добра да си вървя. — Тя се обърна към вратата. — Още веднъж ви благодаря за всички услуги, които ми направихте, милорд.
Тя се сбогува с рязък поклон и излезе от кръчмата. Маймуната скочи веднага на рамото й, обърна се към Гарет и направи неприличен жест с ръка, като през цялото време грачеше войнствено.