— Хайде, разкажи как беше. — Мод остави настрана бродерията си и лицето й пламна от очакване. Беше заела обичайното си място на тапицираната пейка, но в последно време се беше отказала напълно от многобройните си шалове и завивки. Вместо да лежи във възглавниците, да посяга непрекъснато към ароматизирани кърпички и шишенца с амонячни соли, тя седеше изправена и се занимаваше с някаква работа. С четене, рисуване или, както в този случай, с бродиране на стенен килим.
— Наистина напредваш с бродерията — похвали я Миранда, за да я поизмъчи още малко. Огледа внимателно плата в рамката и кимна одобрително. Мод бродираше пасторална сцена с овчари и овчарки, които лудуваха покрай широка зелена река между овцете.
— Работя този килим вече пет години — обясни Мод и направи гримаса. — Мисля, че през последните седмици свърших много повече работа, отколкото през изминалите години.
— Сцената е доста скучна.
— Права си. — Мод смръщи носле. — Може би трябва да я захвърля и да започна друга бродерия. Ще си потърся битка, ловна сцена, изобщо нещо по-вълнуващо.
Миранда поклати глава.
— По-добре е да довършваш нещата, с които си се захванала. Иначе ще свикнеш да оставяш всяка работа недовършена, а това е нередно.
Мод вдигна рамене и прие умната забележка на Миранда с готовността, с която приемаше всичките й премъдрости. Момиче, водило живота на Миранда, знае какво говори. Това й напомни нещо и тя посегна към вързопчето, оставено на масата.
— Виж какви дрешки приготвих за Роби. Смяташ ли, че ще му харесат? Мисля, че са му по мярка.
Тя показа на Миранда панталон до коленете от червеникаво-жълто памучно платно, ленена риза, ленени долни гащи и чифт раирани чорапи.
— Не можах да му намеря подходящи ботушки. С това сакато краче…
— Щом милорд ми изплати петдесетте златни нобли, ще му поръчам специални обувки — обясни Миранда и зарадвано притисна до гърдите си хубавите дрешки. — Чудесни са, Мод, благодаря ти.
— О, а най-доброто е, че имам и жакетче, което ще му държи топло. — Мод гордо показа жакета от тъмна вълна. — Още е като нов. Дрехите са на племенника на готвачката. Тя му ги пази за неделите, но се зарадва да получи за тях цели пет шилинга.
— Ще ти върна сумата веднага щом имам свои пари — обеща Миранда и се зае да сгъва дрешките.
— Не, това е моят подарък за Роби — отговори почти сърдито Мод. — Иска ми се да мога да направя още нещо за него. — Тя се облегна на възглавницата и изгледа напрегнато Миранда. — Хайде, разкажи ми най-после за херцога. Симпатичен ли е?
Миранда притегли с крак един стол и седна срещу Мод, но по-далече от пламтящия огън в камината.
— Да, много. Мисля, че ще го харесаш. Не е елегантен като графа, а е по-скоро груб и дори някак тромав. Самият той ми го каза. През целия си живот е бил войник. — Тя спря за миг и помилва нежно Чип, който блажено въртеше глава. — Въпреки това имам чувството, че е силен мъж и може да стане много опасен, ако се разгневи — добави след кратък размисъл тя.
— Значи ти го хареса?
— Ами да… — Миранда кимна и по бузите й пропълзя червенина. — През повечето време беше много мил.
— Защо през повечето време? — Погледът на Мод се изостри и тя се приведе любопитно през масата.
— Опита се да ме целуне — отговори честно Миранда. — И това изобщо не ми хареса. Трябва да намеря начин да го убедя, че е по-добре да се държи на разстояние.
— Според мен целувките и другите подобни неща са част от ухажването — отговори със смръщено чело Мод. — Ако прочетеш песните на минезенгерите, ще установиш, че много подробно описват ухажването. Постоянно се говори за целувки и сладки любовни думи.
— Е, може би са прави — отговори смутено Миранда. — Но трябва да имаш предвид, че той ухажва не мен, а теб. Може би ти ще се почувстваш другояче. Може би ще се забавляваш. Убедена съм, че ще го харесаш и…
— Аз няма да се омъжа, Миранда! — прекъсна я сърдито Мод и скочи от мястото си. — Не знам какво възнамерява лорд Харткорт, но аз няма да се омъжа за херцог Роаси. Няма да се омъжа за никого! — Тя се заразхожда нервно напред-назад и продължи с нарастващ гняв: — Ще взема Берта и ще отида в манастир! — Ала още докато говореше, младото момиче усети, че думите му звучаха фалшиво. Беше казвала това много, много пъти преди — защо изведнъж изпита чувството, че не е искрена?