Мод се отпусна на пейката до огъня и се загледа в пламъците. Животът й се обърка, сърцето й вече не беше същото. Знаеше, че не може да се омъжи за протестант. Знаеше, че иска да отиде в манастир и да посвети живота си на Христос. Знаеше го с абсолютна сигурност… или пък не?
— Какво те тревожи? — попита Миранда.
— Не съм сигурна — отговори Мод. — Откакто ти дойде, всичко се обърка.
— Моля за прошка, мадам — поклони се сухо Миранда. Мод поклати глава.
— Не исках да кажа, че е станало нещо лошо. Може би съм още твърде млада, за да определя окончателно бъдещето си. Как мислиш?
— Искаш да кажеш, че няма да отидеш в манастир?
— Не съм съвсем сигурна какво имам предвид — призна тихо Мод и в гласа й звучеше отчаяние. — Единственото, което знам, е, че няма да се омъжа за херцог Роаси.
— Не мислиш ли, че е по-добре да се запознаеш с него, а после да вземеш решение? — предложи Миранда.
— И каква полза от тази среща? — Мод посегна към сребърната кошничка с лакомства, оставена на перваза на камината, сложи я в скута си, избра си парче марципан и го пъхна в устата си.
— Ти просто се страхуваш, — подразни я Миранда. — А ако продължаваш да се тъпчеш със сладки неща, зъбите ти ще изгният.
Въпреки това тя взе кошничката и прерови съдържанието й, докато намери бонбон със стафида. Чип изграчи зарадвано и протегна ръка. Миранда с готовност му подаде бонбона.
— И защо, според теб, ме е страх да се срещна с херцога? — изръмжа сърдито Мод.
— Защото си мислиш, че може да го харесаш. — Миранда скочи на крака и се огледа нетърпеливо. — Няма ли нещо хубаво за ядене? Умирам от глад. В двора никога не предлагат вечеря. — Тя се обърна към вратата. — Ще сляза в кухнята и ще донеса нещо. Какво ти се яде?
— Не смей да слизаш в кухнята! Има си лакеи за тази работа — укори я възмутено Мод.
Миранда се изкиска и изскочи от стаята, следвана от възбудено подскачащия Чип.
Мод се облегна отново на възглавниците и изяде няколко захаросани бадема, загледана в пламъците на огъня. Може би Миранда е права? Наистина ли я е страх да се запознае с херцога? Страхува ли се да подложи на изпитание вътрешното си убеждение? Ами ако наистина хареса херцога? Как ли щеше да се чувства като херцогиня Роаси? Да има собствено домакинство, влияние в двора, никой да не се меси в делата й, никой да не й нарежда какво да прави! Разбира се, тя ще бъде подчинена на авторитета на мъжа си, но той със сигурност не е тиран и животът им ще бъде поносим.
— Виж какво донесох. — Миранда нахлу шумно в стаята и прекъсна безплодните й мисли. Мод хвърли ленив поглед към таблата, която носеше двойничката й.
— Пастет от дивеч, езици в аспик, купа с гъбено рагу. Освен това си позволих да измъкна от избата една от бутилките бургундско на милорд — засмя се доволно Миранда.
Тя остави таблата на масата, извади тапата на бутилката и напълни две калаени канчета.
— Не намерих венецианския кристал, но се надявам, че не ви е неприятно да пиете като простолюдието, милейди.
Мод избухна в смях. Веселостта на Миранда беше заразяваща и мрачните й мисли изчезнаха. Всъщност, тя отдавна беше забравила предишната си меланхолия. Понякога забравяше дори набожността си. Естествено изповядваше греховете си на отец Дамян, но той ги оценяваше като леки и незначителни и почти не я наказваше.
След около половин час по коридора минаха Анри и граф Харткорт и спряха за миг пред спалнята на Мод.
— Като че ли се смее лейди Мод — отбеляза учудено кралят.
— Точно така — отговори с усмивка Гарет. Той различаваше смеха на Мод от този на Миранда, но беше явно, че братовчедка му се забавляваше не по-малко от близначката си.
— Защо ли е толкова весела? Не съм си и помислил, че може да не си е легнала в този късен час. Кой е при нея?
— Една далечна роднина, която сестра ми доведе в дома ни, за да прави компания на Мод и да получи добро възпитание — обясни с подчертана небрежност Гарет. — За вашата спалня се минава оттук, сир. — Той посочи коридора наляво. Анри вдигна рамене и последва домакина си.
Вратата на Мод се открехна предпазливо и чифт ясносини очи надникнаха навън. Анри, който веднага усети, че го наблюдават, се обърна изненадано. Погледите им се срещнаха, после лицето със сините очи се отдръпна бързо и вратата се затвори много по-шумно, отколкото се беше отворила.
— Той ме видя! — прошепна ужасено Мод, облегна се на рамката на вратата и попипа лицето си. — Обърна се точно в мига, когато погледнах навън.
— И? Хареса ли ти? — промърмори Миранда, която си хапваше пастет от дивеч.
— Нямах достатъчно време, за да преценя — отвърна тихо Мод. — Освен това не се интересувам истински от него.