— Тази сутрин нямам апетит, ваша светлост — промърмори унило тя.
— Смятаме да отидем в Ричмонд, за да гоним елени. Ще ни придружите ли?
Миранда поклати глава.
— Ловът не ме привлича, сър.
Анри смръщи чело и сътрапезниците видяха недоволните искри в очите му. Кралят не можеше да понесе да прекара цял ден затворен в къщата, но тъй като беше дошъл да ухажва лейди Мод, трябваше да се примири със съдбата си. Начинанието му нямаше да напредне, ако отидеше в Ричмонд без нея.
— Смятам, че ще се върнем доста преди вечеря, сър — намеси се Гарет.
— Нали сме канени на вечеря у кралицата — напомни му мрачно Анри, набоде парче хляб на ножа си и го поднесе към устата си.
— Имам намерение да поканя нейно величество да вечеря у нас — отговори с любезна усмивка Гарет.
— Дали ще приеме? — Анри дори не направи опит да скрие радостта си от това намерение на домакина си.
— Мисля, че да — отговори с многозначителна усмивка Гарет. Кралицата винаги приемаше с удоволствие поканите, които й позволяваха да спести парите за официалните вечери. — Веднага ще изпратя куриер с поканата. — Той стана от мястото си, поклони се и излезе от трапезарията.
Перспективата да прекара вечерта в компанията на бъдещата си годеница развесели Анри и той огледа внимателно младата лейди. Сигурно не беше чак толкова неопитна ездачка, за каквато се представяше. Дори да беше така, той щеше да я научи да язди; тя със сигурност не беше страхливка. Сякаш усетила изпитателния му поглед, тя вдигна очи и той остана поразен от красотата им. Дългите й ръце почиваха върху масата, смарагдовата гривна блестеше на тънката й китка. Тя му се усмихна бегло и обърна глава, за да отговори на въпроса на лорд Магре. Шията й беше толкова стройна и бяла, че Анри усети непобедимо желание да я покрие с целувки, да притисне устни към пулсиращата вена и да остане завинаги така.
Възпитаницата на лорд Харткорт беше всичко, което обещаваше портретът й, и много повече. Тя беше безукорна спътница за френския крал. Той си припомни отново смеха, който бе чул миналата вечер в стаята й. Сърдечен, весел, искрен смях. Смях, който събуждаше в душата на зажаднелия мъж надежда за чувствени наслади.
Той посегна към канчето с ейл и по устните му пробяга усмивка.
— Имам по-добра идея от лова в Ричмонд. Чуйте ме, милейди. Двамата с вас ще излезем на разходка по реката. Слънцето грее, водата е спокойна. Така ще имаме достатъчно време да се опознаем. Какво ще кажете, Харткорт? — Той махна е ръка на графа, който току-що се беше върнат в трапезарията. — Смятам да направя излет по реката с вашата възпитаница. Имаме ли позволението ви?
— Но разбира се, ваша светлост — отговори с лек поклон Гарет.
20
— Искаш да заема мястото ти? — Мод беше изумена. — Защо? Какво ти е?
— Имам да уредя нещо много важно — отговори разсеяно Миранда, която се разхождаше нервно напред-назад. — Тази сутрин отидох в града да посетя семейството си и обущарят каза, че набързо са събрали багажа си и са напуснали града. Боя се, че имат затруднения. Трябва да открия къде са отишли. — Тя застана пред Мод. — Ти ме разбираш, нали?
— Естествено — отговори Мод. — Но не мога да те заместя пред херцога.
— Ще направите един кратък излет с лодка по реката и готово. Ако заявя, че съм болна, ще започнат да задават въпроси и… — Гласът й се изгуби и тя погледна умолително Мод. — Знам, че можеш да го направиш.
Настойчивостта в гласа на Миранда накара Мод да се замисли сериозно над молбата й.
— Искаш да заема мястото ти, да се преструвам, че… че съм аз! — Тя избухна в луд смях и се просна на леглото. — Искаш да се преструвам, че съм аз!
Миранда също успя да се усмихне.
— Така както се изразяваш, наистина звучи смешно, но не виждам причина да не се справиш. — Тя приседна на ръба на леглото. — Само не бива да говориш френски, освен ако не го владееш гладко и безгрешно, като че е майчиният ти език. Как си с френския?
Мод поклати глава.
— Говоря много добре, но всеки ще забележи, че не съм французойка.
— Тогава ще говориш с херцога само на английски. — Миранда я огледа със загрижено смръщено чело. — Ще трябва да навием косата ти на върха на главата и да я закрепим здраво, за да не пада по раменете.