Гарет виждаше, че тя съзнава колко трагично е положението й. Виждаше и готовността й да приеме предложението, но колебанието и недоверието й му казаха най-много за нея. Макар че живееше по улиците, или може би точно заради това, тя не искаше да зависи от произвола на един непознат. Явно не желаеше да продава тялото си като уличница и му го бе показала веднага, в случай че той го поиска като заплащане срещу вечерята.
— Смятам да ви направя сериозно предложение и желая да го изслушате, докато вечеряме. Това е всичко. — Гарет се усмихна, като се надяваше изразът на лицето му да я успокои; после се обърна настрана, за да й даде възможност да обмисли предложението му, и тръгна бавно към града.
Миранда се поколеба само няколко секунди, после скочи от стената. Здравият разум й подсказваше, че добрата вечеря само ще подобри положението й, а инстинктът я съветваше да му се довери. Чип скочи на рамото й и тя тръгна бързо след графа към „Адам и Ева“.
3
— Защо се бави Гарет? Замина преди цели четири месеца! — Лейди Имоджин Дюфорт бродеше неспокойно под портретите на предците си в дългата галерия. Едра, костелива жена с мрачна линия около устата, с дълъг остър нос и бели, здраво стиснати ноздри.
— Понякога не е лесно да се прехвърлиш през канала — осмели се да възрази мъжът й, макар да знаеше, че тази проява на дързост ще разсърди още повече жена му. Двамата живееха заедно вече двадесет и пет години и той знаеше, че когато Имоджин е гневна, нищо не може да я укроти. Но това не му пречеше да се опитва отново и отново. Той потръпна нервно и приглади с две ръце редките медночервени косъмчета, които красяха голото му теме.
— Кой твърди, че е лесно? — изфуча в отговор лейди Имоджин. — Но сега е август, не януари, и морето е сравнително спокойно. Крал Анри е пред портите на Париж, не някъде в дивите планини на Навара. Затова съм в правото си да смятам, че мъж, който притежава поне частица разум, ще стигне до целта си без проблеми. — Тя беше стигнала до края на галерията, затова се обърна рязко, при което широката й пола описа огромен кръг и преобърна едно малко столче.
Без да обърне внимание на тропота, дамата продължи с гневната си тирада.
— За съжаление Гарет е ленив и предпочита да се изтяга като костенурка на слънцето. Ако не бях аз, това семейство щеше да е напълно забравено! Този човек ще пропилее най-прекрасния шанс в живота си… Ще се провали, и то само защото го мързи да се раздвижи! — Тя размаха ветрилото си, защото на бузите й бяха избили две трескави червени петна, които подчертаваха дълбоките белези от шарка. — Господи, защо не се родих мъж? Тогава щях да върша всичко сама!
Майлс поглади добре поддържаната си брадичка и се опита да си придаде вид на творчески размисъл, за да й покаже, че размишлява как би могъл да изпълни често повтаряното й желание. Много добре знаеше, че ожесточените ругатни на съпругата му срещу Гарет бяха плод на страха й, че му се е случило нещо лошо. Имоджин беше неспособна да изрази привързаността си и безграничната любов към брат й се изразяваше в непрекъснати ядни изблици. Колкото по-голяма беше тревогата й и колкото по-дълбока любов изпитваше, толкова по-критична и гневна ставаше.
— Но, мила моя, не мога да разбера защо си толкова развълнувана. Нали брат ти замина при крал Анри — проговори най-после той.
— Да, и кой го накара да замине? — отвърна възбудено Имоджин. — Да не мислиш, че щеше да тръгне, ако не го бях умолявала буквално на колене и ако всеки ден не му бях проглушавала ушите с увещанията си? Аз — на колене, месец след месец!
Въпросът остана без отговор. Майлс не можеше да оспори, че лорд Харткорт беше създал много трудности на сестра си. При мисълта, че шуреят му устояваше на досадните настоявания и увещания на голямата си сестра, Майлс изпитваше страхопочтително уважение. Потоци сълзи, ужасяващи пристъпи на ярост, непрекъснато мърморене — нищо от това не беше в състояние да смути равнодушието му. Според Майлс това равнодушие беше само фасада. Имоджин се заблуждава дълбоко, като си въобразяваше, че е длъжна да води брат си по пътя към собственото му издигане и издигането на семейството. Тя упорито отказваше да забележи, че въпреки всичките й усилия, брат й продължава неотстъпно да върви по своя път.
Случаят с Мод най-после успя да събуди интереса на Гарет. Когато Имоджин за първи път представи блестящата си идея да предложат Мод за съпруга на херцог Роаси, Майлс очакваше, че сблъсъкът ще премине както обикновено: Гарет щеше да остави сестра си да крещи и да го увещава, след това щеше кратко и ясно да заяви, че търпението му е изчерпано и че тя няма право да се меси в делата му. Но при този разговор Майлс за първи път от дълго време насам откри в очите на шурея си онзи особен блясък, който му беше липсвал болезнено. Гарет изслуша мълчаливо страстните тиради на сестра си, но в очите му имаше тиха пресметливост.