Мод преглътна мъчително и заговори пламенно:
— Не мога да си представя, че има ситуация, която би ме принудила да сменя вярата си, ваша светлост.
— Е, тогава сте щастливка, скъпа. Пожелавам ви никога да не се сблъсквате с подобни обстоятелства — засмя се кралят.
Мод вдигна очи и го погледна изпитателно.
— Можете ли да си представите, че ще станете католик, ваша светлост? — В гласа й звучеше странна възбуда.
Анри се засмя отново и горчивината му се засили.
— Париж си струва една меса — отговори цинично той.
— Не ви разбирам, сър.
Този път беше говорил Анри, кралят, не херцог Роаси. Анри, който беше готов на всичко, за да си осигури френската корона. Той се покашля и се опита да обясни:
— Това беше само малка шега, мила. Но съм много радостен да установя, че сте така привързана към протестантската вяра.
Мод се закашля. С годините беше усъвършенствала този номер, когато разговорите вземаха неприятен за нея обрат или когато искаше да отклони вниманието на събеседниците. Кашлицата й звучеше глухо и страшно и тя скри лице в наметката си, докато раменете й потръпваха под силния пристъп.
— Бедното ми дете, явно не ви е добре — проговори загрижено придружителят й. — Не биваше да ви излагам на този остър вятър. Човек никога не знае какви зарази летят във въздуха над реката. Лодкарю, обърнете веднага. Връщаме се в Харткорт Меншън.
Щом лодката обърна и се насочи по обратния път, кашлицата на Мод се успокои. Тя подаде глава изпод наметката си и попи с кърпичка насълзените си очи.
— Няма нищо страшно, сър. — След силната кашлица дрезгавият й глас беше съвсем истински. — Понякога страдам от кашлица, но ви уверявам, че болестта ми не е сериозна.
— За мен е голямо облекчение да чуя това, мила. Надявам се, че пристъпите са редки.
Сигурно Миранда не се беше закашляла нито веднъж.
— О, да, сър, много редки — побърза да потвърди Мод.
Той кимна и отново стисна ръката й. Тя не се осмели да издърпа своята, но тялото й остана сковано. През целия път мълча и реагира с едносрични думи на опитите на краля да поведе разговор. Когато се прибраха в къщата, тя се раздели с обожателя си с дълбок реверанс и бегъл поздрав.
— Ще се видим на вечеря, мила.
— Да, разбира се, сър. — Мод хукна като подгонена нагоре по стълбата и се скри в сигурната си спалня.
21
Миранда вървеше нервно по Лондонския мост. Магазините от двете страни на моста бяха препълнени с клиенти; жените се караха сърдито за по-хубавите парчета платове, за панделки и конци; търговци в подплатени с кожа палта надзираваха изложеното злато и сребро; мъжете се пазаряха шумно за цената на пилетата, гъските и патиците, натъпкани в тесни кафези; покрай нея минаха мъж и момче, повело мършава танцуваща мечка с пръстен на носа.
Къщите бяха стари и сякаш се опираха немощно на грамадните опорни стълбове на моста. Горните етажи почти се допираха. Чип се беше настанил на рамото на господарката си и се притискаше страхливо до шията й. В шумното множество имаше нещо застрашително и той не можеше да преодолее уплахата си. Гласовете бяха твърде груби и жестоки и когато минаха покрай един вход, в който се бе разгоряла шумна караница, маймунката извика стреснато и се хвърли в ръцете на Миранда, за да намери закрила.
Тя помилва успокоително Чип и бързо продължи пътя си. Ако трупата искаше да стигне до едно от пристанищата на Ламанаша, сигурно бяха прекосили моста към южния бряг на Темза. В някоя от таверните вероятно щеше да се сдобие с нужните сведения, за да разбере накъде точно бяха тръгнали. Сигурно бяха спрели някъде да обядват и вероятно бяха разговаряли с гостилничаря и гостите на чаша ейл. Щом узнаеше към кое пристанище се бяха насочили, щеше да им изпрати вест. Носачите на товари, които пренасяха и писма, за да подобрят заплащането си, се тълпяха около портите на Лондон и обявяваха на висок глас целта на пътуването си. Те щяха да намерят без затруднения трупата, а тя щеше да им даде достатъчно пари за усърдието. Можеше да заеме пари от Мод или да ги намери от другаде.
Решителността й да намери семейството си държеше в шах огромните вълни на тъгата, но дигите бяха доста крехки и Миранда знаеше, че много скоро щяха рухнат. Опитваше се да ги укрепи със силата на разума, но спомените за преживяното тази сутрин отново я връхлитаха и в главата й наставаше хаос. Тя бе загубила цялото си недоверие във вихъра на екстаза, който можеше да преживее само с Гарет. Но в минутата, когато той разкъса магията на любовта с онези злокобни думи, подозренията й се върнаха с пълна сила.