Сега се обвиняваше горчиво, че беше толкова глупава и лековерна. Как бе повярвала, че един благородник ще изпита поне малко привързаност и обич към една скитница, към една пътуваща акробатка? Той бе купил услугите й, нищо повече. Толкова просто. Само една глупачка би си въобразила, че е изпитал някакви чувства към нея.
А тя, глупачката, забрави за какво беше наета. Позволи си да види нещо повече в играта им. Позволи си да се влюби в него!
Миранда се засмя горчиво и продължи пътя си по тесните улички на Саутуорк. Смееше се на абсурдната представа, че тъкмо момиче като нея бе посмяло да се влюби в благородник от двора на кралица Елизабет.
Тя привлече върху себе си развеселените погледи на мъжете, които се мотаеха по ъглите и чакаха отварянето на бордеите. Някои от тях подвикнаха подире й обидни думи, но никой не се опита да я спре. Момиче в овехтяла рокля, което се смее на себе си, явно не беше с всичкия си. Вероятно имаха право. Тя беше луда и мястото й беше в лудницата.
Глупачка… глупачка… глупачка. Но стига толкова!
Най-после Миранда получи исканите сведения в една таверна на „Пилгрийм Стрийт“. Артистите бяха влезли тук да вечерят, но за голяма нейна изненада не бяха платили яденето с представление за гостите на кръчмата, както обикновено, а бяха дали на гостилничаря няколко сребърни монети. Жената зад тезгяха помнеше много добре малкото куче на Люк, сакатото момченце и дебелата жена със златни пера на шапката. Но не беше забелязала дали артистите бяха весели или потиснати. Все пак бе чула, че възнамеряват да продължат към Фолкестон.
Миранда бързо тръгна обратно към Лондонския мост. Откъде се бе взело среброто? Единственото възможно обяснение беше толкова страшно, че не й се искаше да мисли за него. Възможно ли беше да я бяха продали като Юда за тридесет сребърника? Не, това беше невъзможно. В никакъв случай не бяха извършили такава низост. Ами ако графът им беше разказал някоя лъжа? Ако беше успял да ги убеди, че Миранда желае те да си отидат, да я напуснат? Ако ги бе излъгал, че тя не желае да поддържа връзката си с тях? Че се е изкачила по стълбичката на успеха и се мисли за твърде изискана за старите си приятели?
Възможно ли беше милорд да е сторил нещо толкова подло и отвратително? Може би ги беше заплашил. Сигурно ги беше заплашил, че ще нареди да ги арестуват за скитничество. За него това не представляваше проблем. Един граф имаше много повече власт от група бедняци, на всичкото отгоре пътуващи артисти, които живееха ден за ден. Сигурно ги беше заплашил, а после ги беше подкупил със сребро. Даже мама Гертруд не бе събрала смелост да се опълчи срещу заплахата с пари и камшик едновременно. Трупата беше безсилна пред могъщия граф Харткорт.
Понесена от крилете на гнева, Миранда буквално летеше по улиците на града и само след минути се озова пред Харткорт Меншън. Влезе в предния двор точно в мига, когато кралската лодка спря на кея от другата страна и нейно величество, кралица Елизабет, и свитата й слязоха на сушата.
Миранда беше забравила, че очакваха кралицата за вечеря. Гостите вече бяха събрани в залата, за да изкажат почитанията си на своята господарка. Музикантите свиреха весели мелодии в галерията. Миранда намери една отворена странична врата и се плъзна безшумно към стълбището. Озова се пред стаята на Мод точно в мига, когато двойничката й излезе в коридора с великолепна роба от синя дамаска, обшита със златни цветчета.
— Миранда! Къде беше цял ден? Не казах на никого, че те няма. Кралицата вече пристигна и аз имах намерение да те замествам и на вечеря… Не знаех какво друго да направя.
— Изглеждаш прекрасно. — Беше напълно изключено да застане пред графа в това състояние на духа. Миранда прогони собствените си грижи и огледа Мод с нови очи. Сестра й изглеждаше сияеща и невероятно жизнена, очите й грееха. — Трябва отново да заемеш мястото ми — продължи решително тя и знаеше, че е взела правилното решение. Нищо, че планът им се объркваше. — И без това няма да се приготвя навреме.
Мод изгледа загрижено близначката си. Не можеше да отмине с лека ръка смъртната й бледност, тъмните сенки под очите, бездънната тъга в погледа.
— Какво ти е, Миранда? Узна ли нещо ново за семейството си? Да не би да носиш лоши новини?
Миранда поклати глава.