Кралят го поздрави с топла усмивка.
— Ах, Харткорт. Горя от желание да приключа нашата малка сделка. Утре рано сутринта ще съставим годежните договори. — Той удари приятелски лорда по рамото. — Вашата възпитаница ме увери, че е съгласна да стане моя съпруга. Така ли е, лейди Мод?
— Наистина, ваша светлост — промърмори Мод и смутено сведе очи под хладния, изпитателен поглед на настойника си. Не знаеше какво друго би могла да каже. В действителност беше толкова объркана, че изобщо нямаше представа какво говори и дали думите й имаха смисъл.
— Радвам се да го чуя — отговори спокойно Гарет. — Но нейно величество ме изпрати да ви отведа при нея за следващия танц, сър.
— О, боя се, че Елизабет ще установи колко лош танцьор съм — отвърна през смях Анри. — И се съмнявам, че ще ми прости тромавите стъпки, както направи нашата мила лейди Мод. Но по-добре е да не карам нейно величество да чака, макар че никак не ми е приятно да се разделя с вас, мила моя, дори само за един танц.
Мод се изчерви. Тя направи реверанс, промърмори някаква банална забележка и Анри се запъти към английската кралица с широки стъпки, сякаш се намираше на полето за маневри.
— Хайде да излезем за малко на чист въздух, братовчедке — предложи Гарет и подаде ръката си на Мод. — Къде е Миранда? — Спокойният тон не издаде сериозността на въпроса. Двамата излязоха на терасата.
— Значи открихте замяната? — попита плахо Мод и вдигна глава към лицето му.
— Естествено — изсъска той. — Да не би да очакваше, че ще се хвана на въдицата? Е, къде е тя?
— Горе, в стаята си. Тази сутрин излезе рано от къщи, защото искала да свърши някаква работа. Аз отидох вместо нея на излета по реката и тъй като тя се върна малко преди вечеря и не можеше да се приготви, както трябва, отново заех мястото й.
— Значи през целия ден си била с краля вместо Миранда. — Макар че беше безкрайно объркан, Гарет изпита такова огромно облекчение, че едва сега осъзна колко страшни са били последните часове. — Наистина ли е в стаята си?
Мод кимна безмълвно.
— Добре ли е?
— Не знам — отговори искрено момичето. — Семейството й е напуснало Лондон и тя е много потисната. Разбирате ли, трупата е заминала внезапно и Миранда е ужасно разтревожена.
— Разбирам — отговори мрачно мъжът. — Разбирам…
Значи не беше успял да я усмири. Той остана за момент мълчалив, загледан в падащия мрак. Залязващото слънце хвърляше дълги сенки над моравата, двама слуги тъкмо палеха факлите по пътеката към кея.
Мод чакаше до него. Не знаеше какво би трябвало да каже или да направи. Настойникът й открай време я плашеше, но днес усещаше у него нещо, което я измъчваше. Ако я бяха попитали какво точно усеща, тя щеше да отговори, че лорд Гарет е странно раним и несигурен. Не, това беше абсурдно. Граф Харткорт не беше от този тип хора, в никакъв случай.
Имоджин, която се бе настанила в една кресло в дъното на голямата зала, се обърна учудено към съпруга си:
— Защо Гарет излезе навън с момичето?
— Мисля, че е отгатнал истината — отговори спокойно Майлс. — Сигурен съм, че е познал Мод още в мига, когато елече долу.
— Мод ли? За какво говориш?
Майлс я погледна изненадано. Дори за миг не беше помислил, че Имоджин не е забелязала размяната. Самият той бе усетил още сутринта, че Мод (Миранда) изглежда променена, но не беше съвсем сигурен, докато не дойде вечерята. Мод беше много по-спокойна от Миранда, много по-сдържана в движенията си.
— Значи ти не си разбрала, мила?
— Какво да разбера? — попита възбудено Имоджин и по бучите й пропълзя опасна червенина.
— Имоджин, не намирате ли, че тази вечер брат ви изглежда доста разсеян? — Появата на лейди Мери сложи край на разговора и Майлс използва случая да се оттегли с дълбок поклон. Най-после можеше да намери убежище в стаята за карти. Не съжаляваше, че за момента тайната си остана само негова.
— Много съм загрижена за Харткорт — продължи лейди Мери и изплашеният й поглед проследи графа, който току-що се бе завърнал с Мод в балната зала. — Тази сутрин не беше на себе си, а сега изглежда така… отсъстващ. И вие ли имате същото впечатление?
— Може би — отговори кратко Имоджин, която все още не можеше да си обясни смущаващата забележка на Майлс. — В момента има много грижи и…
— Да, разбира се. Тази сутрин недвусмислено ми даде да разбера, че му преча — отвърна остро Мери. — Явно смята, че трябва да се погрижи първо за женитбата на възпитаницата си и че сега не е време да говорим за нашата сватба.
Имоджин не каза нито дума.
— Какво толкова има в тази Мод, че всички са се побъркали по нея? — попита със страх лейди Мери.