— Не знам — отговори с отсъстващ вид Имоджин и проследи с поглед брат си и възпитаницата му, които вървяха към Анри. Кралят бе завършил танца с нейно величество и я бе предоставил на друг партньор.
Мери чакаше Гарет да дойде при нея, да я покани на танц, но той дори не се обърна да я погледна. Вместо това се запъти с големи крачки към вратата на залата. Решена на всичко, тя се втурна да му препречи пътя.
— Милорд… лорд Харткорт!
Гарет спря, обърна се към нея и тя се уплаши до смърт от израза на лицето му. Очите му гледаха през нея и онова, което виждаха, съвсем не беше радостно. Устата му беше тънка, жестока линия, брадичката мрачно издадена напред.
— Мадам? — Единствената дума прозвуча рязко и едва ли не грубо.
— Тази вечер изобщо не ме забелязвате, Гарет. Помислих, че можете да отделите малко време за годеницата си. — Лейди Мери го погледна умолително и докосна ръката му.
— Простете, Мери… съзнавам, че в момента съм твърде невнимателен — отговори нетърпеливо той. — Има нещо, което трябва да направя незабавно… простете. — Той се обърна към вратата и излезе от залата, без да каже нито дума повече.
Мери се поколеба само една секунда. После вирна решително брадичка и забърза безшумно след него.
— Елате да се поразходим в градината, милейди. — Анри мушна ръката на Мод под лакътя си. — Тези проклети танци ме сгорещиха. Трябва да призная, че танцуването не е от любимите ми занимания. — Той я поведе към двукрилата врата и Мод си каза, че обожателят й явно не беше свикнал да пита хората около него съгласни ли са с намеренията му.
Вместо да се ядоса, тя усети приятна възбуда. Когато беше с херцога, имаше чувството, че е понесена от могъщо течение, което я тласкаше в незнайна посока. Уважението, с което се отнасяха към него спътниците му, първо я изненада, защото рангът му не беше много по-висок от техния. Но сега това почитание й се струваше напълно естествено.
Когато излязоха в ухаещата на рози градина, Анри я поведе право към една далечна беседка зад езерцето със златните рибки, където се плискаше фонтан и пръските улавяха последните яркочервени лъчи на слънцето.
— Дойдох в Лондон да ухажвам млада дама, която би била подходяща съпруга, а вместо това установявам, че съм на път да изгубя сърцето си — заговори Анри и гласът му прозвуча развеселено и в същото време объркано. Сложи ръка на кръста й и я привлече към себе си.
Мод усети странно присвиване в стомаха, погледна в очите му и прочете в тях неприкрито желание. Въпреки неопитността си тя разбра веднага какво й предстои. Когато Анри взе лицето й между ръцете си, тя остана напълно неподвижна, но усети с цялото си тяло нежния му натиск. Без да съзнава какво прави, тя се сгуши в него, чу как той рязко си пое дъх и видя как устата му се изкриви в усмивка, преди устните му да се слеят с нейните.
Анри я целуна нежно по устата, после покри ъгълчетата на устните й с леки, бегли целувки. Както беше очаквал, устните й бяха нежни и податливи. Тя не знаеше как да реагира на милувките му, но беше като упоена от аромата на кожата му, от лекото гъделичкане на брадата, от твърдия и въпреки това мек натиск на устата му.
Когато най-после кралят вдигна глава и я погледна усмихнато, тя отговори на погледа му с учудено мълчание, после смаяно докосна с пръсти устните си. След това инстинктивно вдигна ръка и помилва устата му. Очите й бяха сериозни и пълни с въпроси.
— О, вие наистина сте очарователно същество — проговори дрезгаво Анри. — Вие ме омагьосвате, Мод. Изпитвам силно желание да кажа на крал Анри и Париж да вървят по дяволите, а аз да си остана тук, с вас, и да ви ухажвам цяла вечност.
— Не бива да занемарявате дълга си, милорд.
Анри избухна в смях.
— Не, мила, наистина не бива. А съпругата, която напомня на мъжа си за задълженията му, е истински бисер.
Мод си припомни желанието си да отиде в манастир. После, с внезапен изблик на упорство, който я изпълни с неподозирано въодушевление, си каза: Да върви по дяволите манастирът! Тя обви ръце около шията на Анри и притисна устни към устата му. Целувката й беше пълна с жадност.
22
Когато лорд Харткорт влезе в зелената стая, Миранда се надигна бавно от леглото и заговори с натежал от сълзи глас:
— Много се радвам, че дойдохте, милорд, защото трябва да ви питам нещо.
— Да, а ти трябва да ми обясниш защо те е нямало цял ден. Не си ли помисли, че херцогът може да забележи замяната? — изръмжа сърдито Гарет. Страхът и загрижеността от последните часове отстъпиха място на луд гняв. — Има някои хора долу в залата, които веднага забелязаха, че Мод е друго момиче. Цяло чудо е, че херцогът не се усети.