Явно той бе разбрал и без помощта на Имоджин какви предимства би имала една такава връзка за семейство Харткорт. Тъй като бе останало лоялно към Анри и делото на хугенотите, семейството беше загубило твърде много в кървавата Вартоломеева нощ и сега имаше право да очаква награда за верността си. Много скоро Анри щеше да триумфира във Франция и тогава…
— Говори ли вече с Мод, мила моя? — попита предпазливо Майлс, докато нервно въртеше пръстените си. Искаше му се да избяга в Лондон и да се скрие в някоя от приятните кръчмички около Людгейт Хил, където непременно щеше да намери компания за карти.
— Няма да разменя нито дума повече с това неблагодарно същество. Но се заклевам, че ще го принудя да се подчини на волята ми и да направи онова, което се иска от него. — Гласът на лейди Имоджин вибрираше от едва потискан гняв. — Не искам повече да имам нищо общо с нея. — Тя направи демонстративен жест с ръка, но съпругът й не се остави да бъде заблуден. Имоджин нямаше никакво намерение да се откаже от плана си.
Тя продължи да се разхожда неспокойно напред-назад, но след малко зави по коридора към източното крило на къщата, без да удостои съпруга си дори с поглед. Майлс кимна на себе си, мина през отворената врата и я последва на дискретно разстояние. Бедната Мод отново щеше да бъде подложена на масивен натиск, но за него това означаваше възможност да се измъкне от къщата и да се отдаде на любимите си занимания.
Имоджин влезе в малкия салон, където братовчедка й прекарваше по-голямата част от времето си.
— Излез! — заповяда рязко тя, без да поглежда старата жена, седнала с бродерията си пред буйния огън в камината, макар че августовският следобед беше топъл и приятен. Малкото, облицовано с дърво помещение беше задушно и миришеше нетърпимо на свинска мас, с която лейди Мод масажираше гърдите си като защита от настинки.
Старата бавачка събра нещата си в една кошничка и скептично премести поглед от лейди Имоджин към младата си господарка. Лейди Мод почиваше на тапицираната си пейка, изтеглена съвсем близо до огъня, и стъпалата й бяха едва ли не в пламъците. Лейди Имоджин потропваше нетърпеливо с крак, ръцете й бяха опрени на хълбоците, очите искряха от гняв.
— Вън! Не чухте ли какво казах, жено?
Компаньонката на лейди Мод кимна бързо, направи реверанс и се оттегли.
— Желая ви добър ден, братовчедке Имоджин — прошепна със слаб глас Мод и подаде нослето си иззад планината шалове и вълнени одеяла.
— Не смей да ми желаеш добър ден — отговори ядно Имоджин и пристъпи към тапицираната пейка. Легналото момиче я погледна сериозно, но без страх. Тъмната червеникавокафява коса висеше на мазни кичури, тенът имаше мътната, безжизнена бледност на човек, лишен от чист въздух и движение. Ала очите светеха упорито.
— Няма да търпя глупостите ти нито минута повече. Разбра ли ме, момиче? — Имоджин се надвеси заплашително над Мод и буквално изплю гнева си в лицето й.
Мод потрепери и извърна глава настрани. Гласът й прозвуча също така жално като преди:
— Аз правя само онова, което ми заповядва съвестта, братовчедке.
— Съвест! Съвест! Омръзна ми да чувам тази дума! Какво общо има съвестта?
— Не мога да повярвам, че толкова малко цените силата на съвестта, милейди — отговори меко Мод. — Убедена съм, че се вслушвате във вашата.
Гневно зачервеното лице на Имоджин потъмня още повече. Как да отрече, без сама да си изкопае гроба?
— Ти си длъжна да ми се подчиняваш — отговори студено тя и се изправи. — Това е всичко, което имам да ти кажа. Ще се покориш на хората, които носят отговорност за теб. А аз ще приложа всички методи, които смятам за уместни, за да те принудя. — Тя се обърна към вратата.
— Можете да ме подложите на мъчения, мадам, но аз ще продължа да действам според съвестта си — отвърна спокойно Мод.
Слабият глас кънтеше оглушително в ушите на Имоджин, докато излезе от стаята. Устните й трепереха от безсилен гняв. Е, добре, тогава ще се наложи Гарет да се занимае с това опърничаво момиче. Негова задача беше да я научи на послушание. Той беше официалният й настойник, макар че, както обикновено, беше оставил тежкия труд на изстрадалата си сестра.
Кой се беше грижил за момичето при безбройните му заболявания? Кой беше следил за образованието и възпитанието му? Кой го бе научил да държи на общественото си положение, да изпълнява задълженията, произтичащи от произхода му? Кой носеше главната отговорност за живота и здравето на това неблагодарно хлапе?