Гарет знаеше, че това е реторичен въпрос, затова само се поклони.
— Не съм съвсем сигурна дали Англия ще спечели, ако Анри Наварски се възкачи на френския трон — продължи замислено Елизабет. — Възгледите на хората, които стоят близо до френския двор, ще бъдат от голямо значение за мен.
— Моята лоялност и дългът ми пред моята кралица винаги ще имат предимство пред всичко друго.
Елизабет кимна бавно.
— Обичам да се заобикалям с честолюбиви мъже, лорд Харткорт. Честолюбието и властта са надеждни мотиви. — Тя се усмихна с лека злоба. — Те са непоколебими в изискванията си и правят мъжете предпазливи. — Тя се обърна рязко към вратата, която водеше към спалнята й. — Лека нощ, милорд.
— Желая на Ваше величество приятна почивка. — Гарет се поклони дълбоко и остана така, докато кралицата напусна помещението. После се изправи с тиха въздишка на облекчение и отговори на поздрава на кралския иконом с кратко кимване. Излезе в дългия коридор и се запъти към изхода, когато в дъното безшумно се отвори врата.
Лейди Мери Абърнати излезе пред него и му препречи пътя. Тя застана под лампата в една стенна ниша и първата мисъл на Гарет беше, че годеницата му внезапно се е разболяла, претърпяла е шок или е получила лоша вест. Лицето й приличаше на маска — призрачно бледо, очите безжизнени и замръзнали в дълбока дупка. Тя стоеше неподвижна и го гледаше, сякаш имаше насреща си чудовище, излязло от ада.
— Мери? — Лордът спря и леко се поклони. — Какво се е случило? Зле ли ви е?
— Искам да говоря на четири очи с вас, сър. — Гласът й беше монотонен и безизразен. Тя се върна в малкото, облицовано с дърво помещение, където го беше чакала, и Гарет я последва.
Объркването и тревогата му растяха с всяка секунда.
— Какво се е случило? — повтори той и се наведе да увеличи пламъка на лампата, която беше поставена на малката маса. Погледна годеницата си и добави загрижено: — Изглеждате болна, Мери.
— Вие ми причинявате гадене — заяви тя със същия монотонен глас. — Вие… вие… вие сте имали сношения с онова момиче! — Изведнъж гласът й доби цвят и звук. — Това не е вашата възпитаница. Вие сте довели под собствения си покрив една… една… коя е тя?
Гарет затвори внимателно лампата. Двамата бяха сами в малката приемна, оскъдно мебелирана, облицованите с дърво стени безвкусни и голи. Той нямаше представа откъде Мери е разбрала за отношенията му с Миранда. Ала когато погледна годеницата си, изведнъж изпита облекчение. Облекчението на грешника, който признава злодеянията си, каза си той в пристъп на самоирония.
— Коя е тя? — попита отново Мери. На бузите й горяха две трескави червени петна и създаваха ярък контраст с бледото лице. В очите й святкаше справедлив гняв. — Довели сте я в къщата си, за да ви служи като любовница!
Простата истина беше единственият възможен път.
— Не, първоначално не. Когато за първи път я срещнах, Миранда беше с трупа пътуващи артисти.
— Скитница! И без съмнение крадла. Забавлявали сте с една уличница под собствения си покрив! — Мери едва не се задави от възмущение.
— Миранда не е уличница, Мери — отговори спокойно Гарет. Беше смаян от страстта в думите й. Жената, която никога не си позволяваше да загуби и частица от самообладанието си, която никога не казваше иди вършеше неща, които не бяха грижливо премислени и подходящи за момента, изведнъж му показа страшния гняв и възмущението на притисната до стената Ксантипа.
— И вие смеете да защитавате тази твар? Вие обиждате сестра си, честта си, мен! — Гласът й пресекна, но когато Гарет понечи да заговори, тя вдигна заповеднически ръка. — Онова същество говореше за любов. Какво ще кажете за това, милорд Харткорт? Една уличница ви говореше за любов! Чух всяка дума от разговора ви!
— Аха — промърмори Гарет, най-после разбрал как годеницата му беше узнала истината за Миранда. — Работата е малко по-сложна, отколкото ви изглежда на пръв поглед, Мери, но…
— Аха, сега сигурно ще ми кажете, че и вие я обичате, нали? — прекъсна го Мери и гласът й трепереше от отвращение. — Каква вулгарност! Абсолютният връх на простотията! Хора с нашето положение не се влюбват!
Гарет я гледаше с разкаяно мълчание. След малко прокара пръсти по наболата си брада, без да знае какво да каже. Не очакваше годеницата му да го обвини в простотия. От друга страна обаче, от нея можеше да се очаква точно това. Все още не можеше да разбере защо беше толкова засегната от случилото се, или по-точно, кой аспект на изневярата му я бе обидил най-много.
Дали сексът? Или фактът, че е спал с момичето под собствения си покрив? А може би откритието, че Миранда не беше онова, за което я представяха? Или вулгарността на думата и чувството любов по отношение на тази връзка?