Как, за Бога, да спаси доброто си име след тази сцена? Мери знаеше, че има две Мод, но засега не беше намерила време да помисли защо годеникът й беше подслонил двойничката на възпитаницата си в собствения си дом и беше правил любов с нея. Кип също знаеше, че има две Мод. Колко време щеше да мине, докато узнаеше и Анри?
Мери наблюдаваше човека, за когото щеше да се омъжи. Мъж, който бе паднал в калта, който спеше с една отвратителна крадла и уличница, който беше извършил непростим грях. Не можеше да понесе тази обида. Никога, даже и заради съпруг с името и положението на лорд Харткорт.
— Можете да считате годежа ни за разтурен, милорд — проговори ледено тя.
Огрени от трепкащата светлина на лампата, очите на Гарет изглеждаха почти черни и бездънни. Той отговори на погледа й и се поклони церемониално.
— Вашето желание е заповед за мен, мадам.
Мери не се помръдваше, но в очите й святкаха такъв гняв и отвращение, че Гарет се почувства неловко.
След минута тя извика яростно и изтръгна годежния пръстен от пръста си. Гарет я зяпна смаяно, но се приведе светкавично, тъй като бившата му годеница хвърли пръстена право към главата му. Все пак не беше достатъчно бърз и пръстенът го улучи болезнено в слепоочието. Явно Мери беше изчислила отлично както силата, така и посоката на удара.
Гарет вдигна ръка и попипа учудено слепоочието си. Обковът на диаманта беше одраскал кожата му и от мястото течеше кръв. За момент двамата се погледнаха мълчаливо и беше очевидно, че Мери не по-малко от него бе шокирана от постъпката си. В следващия миг тя прихвана копринените си поли, обърна се рязко и изскочи от стаята.
Гарет се огледа като замаян, после се наведе и вдигна пръстена, който беше паднал в краката му. Слепоочието му пулсираше болезнено. Когато се изправи, несъзнателно притисна пръсти към раната.
През цялото време се беше питал дали някога е познавал истински лейди Мери.
Слънцето вече изгряваше и по небето се носеха розово-червени ивици, когато Гарет слезе от лодката и забърза нагоре по каменните стъпала. Стъпките му не бяха енергични и уверени както обикновено. Все пак той мина без произшествия по пътеката и влезе в къщата през една странична врата. Слугите вече бяха на крака и нареждаха масата за закуска в трапезарията. За да не срещне никого, господарят на дома мина по задната стълба. Гарет знаеше, че Анри обича да става рано, и не искаше да се сблъска с него, преди да е имал възможност да обмисли следващата си стъпка.
Вратата към зелената спалня беше открехната и той спря. Надникна вътре и сърцето му направи огромен скок. Леглото беше разхвърляно, гардеробът и чекмеджетата на скрина бяха отворени.
Гарет прокле на ум глупостта си. Така и не се беше научил да не подценява жените. Разбира се, Миранда си беше отишла. А той, глупакът, смяташе, че трябва да й даде време да помисли за положението си, да застане на известно разстояние от случилото се. Вместо това тя го бе напуснала.
Докато стоеше и се оглеждаше слисано, опитвайки се да намери някакъв изход, от стаята на Мод се надигна див вик. Гарет се обърна стреснато и видя застаналата на прага Берта, която размахваше някакъв пергамент. Лицето й беше пепелявосиво, тя отваряше и затваряше уста като риба на сухо, но не беше в състояние да произнесе нито звук.
— Милорд…. — изхъхри най-после тя. — Лейди Мод…
Гарет отиде бързо при нея, бутна я в стаята на Мод и здраво затвори вратата. Един поглед в помещението му показа какво се беше случило. Стаята на Мод беше в същото състояние като тази на Миранда. И двете си бяха отишли.
— Успокойте се, жено. — Изпълнен с ледено спокойствие, той взе пергамента от ръцете на Берта. Жената простена задавено, отпусна се на пейката, скри лице в престилката си и захълца сърцераздирателно.
— Милото ми момиченце… бедното ми детенце… Какво ли е станало с теб? Как си могла да направиш такова нещо?
Без да обръща внимание на плачовете й, Гарет прочете набързо пергамента, написан с красив почерк и изискан стил. Възпитаницата му го осведомяваше кратко и ясно, че е заминала с Миранда, за да намерят семейството й. Нямало причина за безпокойство. Имали достатъчно пари за пътуването, тя щяла да се върне след седмица. Най-добре било да обяснят на херцог Роаси, че внезапно се е разболяла.
Красивият почерк беше дело на Мод, но формулировката беше на Миранда. Гарет веднага разбра това. Стори му се, че е разбрал и остатъка, но не беше съвсем сигурен. В писмото нямаше указания, че Мод е узнала истината за родството си с Миранда. Ако наистина беше така, защо тогава бяха избягали заедно?