— Не, сир, в никакъв случай. Мод страда от най-ранно детство от пристъпи на треска. Може би е по-добре да обсъдите този въпрос със сестра ми, която се грижеше всеотдайно за нея през всичките тези години. Уверен съм, че тя ще ви успокои.
Анри вдигна рамене и отново посегна към чашата с вино.
— Знам, че жените често страдат от дребни неразположения. Но ми е крайно неприятно, че това се случи именно днес. За съжаление краят на пребиваването ми в Лондон наближава. — Той изпи виното и когато остави чашата на масата, настроението му беше доста по-добро. — Съфолк ме покани на лов със соколи в Уиндзор. Имах намерение да откажа и да прекарам целия ден с годеницата си, но щом тя трябва да пази леглото, ще приема поканата на херцога. Ще дойдете ли с нас, Харткорт?
— Простете, сир, но важни семейни дела ме задържат в Лондон. Вероятно ще останете в Уиндзор и през нощта?
— Да, Съфолк каза нещо подобно. Обеща ми разкошен банкет. — Анри вдигна рамене. — Съмнявам се, че той познава простите ми потребности. Аз се задоволявам с хляб, сирене и няколко парчета месо. Но ще направя, каквото мога, за да се насладя на разкоша. — Той направи комична гримаса, подаде ръка на Гарет и стисна здраво пръстите му. — До утре, милорд. Надявам се, че при завръщането си ще намеря лейди Мод оздравяла и бодра.
Гарет промърмори някакъв неясен отговор. Беше изпратил най-верните си хора да претърсят крайните квартали на града и да съберат сведения за трупата и двете момичета. Но се съмняваше, че ще ги намерят толкова скоро. Лесно щяха да проследят пътя на трупата, но двете момичета можеха без усилие да изчезнат сред оживеното движение между столицата и пристанищните градове. Но щом узнаеше накъде е потеглила трупата, той щеше да знае и къде ще намери близначките.
Гарет изведе госта си навън и изчака в двора, докато и последният участник в лова мина под високата порта. След като се върна в къщата, той се заключи в частния си кабинет, запали лулата си и си приготви бутилка вино. След това прочете още веднъж годежния договор. Погледът му пламтеше от гордост, докато четеше думите, подпечатали осъществяването на най-голямото, най-съкровеното му желание. Защо тогава не беше изпълнен с тържествуващо задоволство?
Той прочете документа още веднъж, докато пушеше лулата си и отпиваше малки глътки вино. На устните му играеше саркастична усмивка. Всичко се уреди по най-добрия начин, точно както беше казала Имоджин. И след като Миранда си беше отишла и вероятно възнамеряваше да се върне във Франция със семейството си, той вече нямаше защо да се страхува от опасните разкрития на Кип Роситър или лейди Мери. Щом Мод се върне, всичко ще тръгне по мед и масло.
Гарет нави пергамента и го прибра грижливо в чекмеджето на писалището си. Всичко беше завършило по най-добрия начин. Защо тогава се чувстваше жалък подлец?
Уморен. Той беше уморен, това беше всичко. Миналата нощ не можа да се наспи, по-миналата също не беше затворил очи. Тъкмо се готвеше да заключи чекмеджето, когато на вратата се почука.
Гарет покани чукащия да влезе и на прага застана Имоджин. Като видя пергамента в ръката му, очите й светнаха.
— Готово ли е?
— Да, всичко е уредено. — Гарет й подаде годежния договор и тя го прочете жадно. — Херцог на Весле — прошепна страхопочтително тя. — И посланик в двора на Елизабет Първа. О, Гарет, това е повече, отколкото смеех да се надявам! — Тя вдигна очи към брат си. — Ей, какво ти е на челото?
— Само малка драскотина — отговори подчертано небрежно той. — Снощи, когато се качих в лодката, ударих главата си във фенера. — Сега не беше време да й разкаже какво се бе случило с Мери. Бившата му годеница много скоро щеше да съобщи лично новините на сестра му. Имоджин беше толкова възбудена и въодушевена от успеха на брат си, че бързо забрави раната на слепоочието му.
— О, Майлс… виж какво пише тук! — Тя се обърна и показа документа на току-що влезлия Майлс, който се усмихваше колебливо.
— Вратата беше широко отворена — обясни смутено лорд Дюфорт. — И тъй като ми се искаше да науча какво сте подписали с Анри…
— Успяхме! — Имоджин размаха тържествуващо договора. — Виж! Прочети какво пише тук! Херцогството Весле, само си помисли!