— Да, милорд — отвърна сериозно Мод. — И аз… аз мисля, че…
— Недей — прекъсна я с усмивка той. — Моля те, не казвай, че съм закъснял и си твърдо решена да продължиш скитническото си съществуване.
— Мисля, че имам много повече общи неща със сестра си, отколкото си мислите. — Мод улови ръката на Миранда и я привлече към себе си.
— Напротив, Мод, отдавна съм забелязал този факт — отвърна Гарет. — Но сега бих желал да говоря с Миранда. След около час лорд Дюфорт трябва да ме чака в „Червения петел“ на „Хорн Стрийт“. Ще бъда много благодарен на Люк, ако приеме да те придружи дотам.
Мод погледна Миранда и усети силното стискане на ръката й. Изведнъж Миранда беше станала много тиха, много бледа. Роби се спусна на земята и застана пред нея. По изключение Миранда изобщо не забеляза решителността му да я защити.
— Не мисля, че имам да обсъдя нещо с вас, милорд — проговори тихо тя, издърпа ръката си от тази на Мод и направи крачка напред. — Мисля, че изпълних задължението си, доколкото бе възможно, а парите, които изплатихте на семейството ми, не са повече от онова, което ми обещахте. Мисля, че ги спечелих честно и почтено.
— О, да — отговори спокойно графът. — Разбира се, твоето семейство заслужава напълно тези пари. Тях и много, много повече, защото са прибрали и отгледали една д’Албар. Ти сама ще решиш какво заслужава семейството ти, Миранда. — Той уви юздата на коня около близкия стълб и пристъпи към нея. На устните му играеше разкаяна усмивка. — Но аз изисквам за себе си правото да кажа какво трябва да получиш ти, любов моя. — Той сложи ръце на раменете й и я погледна нежно в очите. — Бих предпочел да бъда насаме с теб, но щом трябва да го кажа пред всички, ще го направя. — Палецът му леко притисна лудо биещия пулс на шията й. — Ти каза, че си ме обичала. Би ли могла сега да кажеш, че продължаваш да ме обичаш, светулчице?
Внезапно земята се залюля под краката й. Миранда усети задъханото мълчание на хората около себе си, напрежението, с което чакаха отговора й. Тя усети и слисания поглед на Мод, в който внезапно се примеси разбиране, объркването на Роби, уплашената враждебност на Люк. Преглътна мъчително и гърлото й се раздвижи под палеца на Гарет.
Мод беше онази, която най-после прекъсна мълчанието и заговори с висок, ясен глас:
— Люк, би ли ме придружил до „Червения петел“? — Тя скочи от стената и изтърси роклята си. — Братовчеде, ще чакам там с лорд Дюфорт, докато вие и сестра ми уредите отношенията си.
— Браво, Мод — отвърна Гарет и свали ръце от раменете на Миранда, за да целуне пръстите на младото момиче.
— Да взема ли и Чип? — Мод погледна със сияещо лице Миранда. Най-после беше разбрала откъде идваше тъгата на сестра й. Струваше й се странно, че графът и Миранда се обичаха, но пък, от друга страна, в последно време бяха станали толкова странни неща, че още едно нямаше никакво значение. Този нов обрат на нещата означаваше нещо много важно за нея: сестра й нямаше да изчезне от живота й.
— Да, вземи го — отговори лорд Харткорт и Гертруд, която все още притискаше маймунката до гърдите си, я подаде мълчаливо на Мод. Изразът на лицето й издаваше с какво напрежение следеше драмата, която се разиграваше пред очите й.
— Миранда? — промълви Гарет и отстъпа крачка назад, сякаш искаше да й остави достатъчно пространство, за да отговори на най-важния въпрос, който беше задавал някога в живота си.
— Всички ще узнаят, че сме две — отговори глухо тя. — Това ще разруши целия ви план. Кралят на Франция не бива да узнае, че сте го измамили.
— Мисля, че си заслужавам този укор — отговори тихо Гарет. — Ти имаш право да мислиш, че това все още е важно за мен. Но сега искам само едно, Миранда. Искам теб. Ти си единственото, което заслужава да му посветя живота си. Можеш ли да ми повярваш?
Тя искаше да му повярва. Толкова много искаше да му повярва. Но сърцето й все още беше обляно в кръв.
— Не знам — отвърна безпомощно тя.
Гарет огледа кръга от изпълнени с внимание лица. Всяка дума, която казваше, биваше преценявана с оглед щастието на Миранда. След малко Гертруд излезе напред.
— Какво всъщност искате, милорд?
— Велики Боже! — извика изумено графът. — Не проумяхте ли, че току-що направих предложение за женитба на лейди Миранда д’Албар?
Мод, която тъкмо се готвеше да се отдалечи под ръка с Люк, спря като закована, внезапно осъзнала, че съществуваше едно много сериозно препятствие.