— Представям си как крачи из залата на Грийнич и гори в треска — заяви с усмивка Гарет. — Хайде, госпожици, да влезем в бърлогата на лъва.
Мод хвърли към Миранда поглед, изпълнен с нервност и заедно с това с радостна възбуда, и двете излязоха от стаята. Миранда притисна окуражително ръката й.
Когато малката група излезе, Чип се разкрещя сърдито и, преди момчето да е успяло да реагира, скочи на прозореца и с един скок изчезна в бръшляна.
— О, не, Чип, върни се веднага! — Роби се наведе навън, за да го хване, но Чип се спусна светкавично по клоните и само вдигна мършавата си ръчичка за сбогом. Роби, който познаваше границите си, се прибра вътре и реши да поразгледа палата, в който щеше да живее отсега нататък. Кухнята беше отлична изходна точка за изследванията му, а и обещаваше успех. Готвачката и една от икономките буквално се бяха влюбили в него, пък и днес щяха да пекат ябълкови тортички…
— Не забравяйте, че все още не знаете кой е в действителност херцог Роаси — напомни Имоджин на момичетата, когато седнаха в баркаса. Тонът й беше строг и настойчив.
Мод и Миранда само размениха поглед и Имоджин не каза нищо повече. По време на отсъствието на близначките с лейди Имоджин беше станала видима промяна. Никой не я обсъждаше, а графът беше отблъснал всички опити на Имоджин да го изстиска и да открие истината с такова студено мълчание, че накрая тя загуби интерес към упражнението.
Баркасът тъкмо потегли и се насочи към средата на реката, когато дребно същество в червено жакетче дотича на брега и с един скок се прехвърли в лодката, надавайки триумфални викове.
— Господи, Чип! — извика сърдито Миранда. — Не можеш да дойдеш с нас. Нали ти казах да останеш при Роби! Не, не смей да ме прегръщаш, ще ми изцапаш роклята!
Без да обръща внимание на думите й, Чип се хвърли на шията й и я обгърна с две ръце, при което изкриви колосаната яка. След това се обърна и изгледа спокойно кръга от лица, търсейки възможни възражения срещу присъствието си. Гарет въздъхна и вдигна успокоително ръка, за да задуши в зародиш протестите на Имоджин.
— Щом пристигнем в Грийнич, той трябва да остане на лодката, Миранда. Мислиш ли, че ще се справиш?
— Ще се опитам — отговори скептично тя и свали ръцете на Чип от шията си. Отдалечи го малко от себе си, той наклони глава встрани и я погледна с такава преданост, че тя не можа да се сдържи и избухна в смях, абсолютно неспособна да му се скара. Чип се ухили широко и скочи на пода. След това обходи с отмерена стъпка малката група, като протягаше всекиму ръката си за поздрав. Не се доближи само до Имоджин, която се бе отдръпнала към релинга с изражение на примирено отвращение.
Анри Наварски не чакаше в залата на Грийнич Палас, а се разхождаше неспокойно по кея, където пристигаха лодките. Откакто годеницата му боледуваше и домакинът беше заминал по спешни семейни дела, той живееше в кралския палат в Грийнич. Сега чакаше нетърпеливо и с огромна радост да види отново оздравялата лейди Мод, която можеше отново да заеме мястото си в двора.
Освен това му бяха казали, че го очаква изненада.
Когато пристигна баркасът с герба на семейство Харткорт и двете млади дами слязоха на сушата, Анри зяпна смаяно, за първи път в богатия си на приключения живот загубил ума и дума от учудване. Коя от двете беше годеницата му? После видя гривната на ръката на момичето в турскосиня рокля и сърцето му направи огромен радостен скок. Погледът му се стрелна към граф Харткорт, който се усмихна развеселено, улови ръката на Мод и я поведе тържествено към краля.
— Виждате, че лейди Мод е напълно възстановена от боледуването си, сир, и… о, позволете да ви представя причината за отсъствието ми… близначката на Мод, лейди Миранда д’Албар.
Миранда направи реверанс с плаха усмивка и Анри, все още изумен, се наведе над ръката й.
— Сигурно сте безкрайно учуден, ваша светлост — заговори Имоджин и гласът й прозвуча твърдо и уверено. — Ние също бяхме изненадани. Брат ми случайно узна, че след онази страшна нощ другата дъщеря на Елена е била отведена в манастир и е живяла там. Монахините са я намерили на улицата. Представяте ли си бедното, самотно, останало без майка бебенце…
— Историята е наистина невероятна, ваша светлост. — Гарет побърза да прекъсне сестра си, преди да се е заплела в подробности. — Едва преди няколко седмици узнах, че Миранда е жива и се намира в манастир. Тъй като не бях сигурен, реших да си мълча, докато лично проверя всичко, и едва тогава да обявя съществуването й пред двора.
— Прав сте — промърмори Анри, който все още не беше в състояние да проумее, че двете напълно еднакви млади жени наистина съществува. Същите дяволити искри в сините очи, същите сияещи лица… — Значи и нейно величество не подозира за тази… изненада?