— Разбирам. — Кралицата продължаваше да наблюдава със смръщено чело Миранда. Мод стоеше кротко настрана и гледаше към пода. Миранда отчаяно се питаше докога щеше да издържи в тази проклета поза. Чувстваше се все по-неудобно, краката й тежаха. Ако не беше опитна акробатка, досега щеше да се е строполила на дъските. Най-после кралицата й обърна гръб и тя можа да се изправи. Когато хвърли бърз поглед към Мод, Миранда видя, че сестра й я наблюдаваше със съчувствена гримаса. Гарет бе представил Миранда на кралицата, но тя не я призна официално; напротив, досега гледаше на нея като на бездушна мебел.
— Значи сега имате две възпитаници, милорд — изрече тежко кралицата. — Можете да потърсите още една блестяща партия за женитба. Имате ли някого предвид?
— Още не, мадам. Лейди Миранда е живяла уединено в манастира и все още се чувства нова и чужда в нашия свят. Мисля, че е най-добре да й дам време, за да свикне с новия си живот, преди да й потърся подходящ съпруг.
— Разбирам. — Елизабет изкриви уста в подобие на усмивка. Очите й все още святкаха гневно. — Щом като заговорихме за женитби… узнах от лейди Мери Абърнати, че годежът ви е развален.
Гарет се поклони в знак на съгласие.
— За мое голямо съжаление, мадам. Но лейди Мери имаше чувството, че не си подхождаме.
— Разбирам — повтори Елизабет. — Трябва да кажа, че дамата се държи повече от странно. Никога вече няма да има шанс да сключи толкова изгоден брак.
Гарет се поклони отново. Миранда затаи дъх и осъзна, че и Мод е направила същото. Кралицата погледна остро двете момичето и заговори отново:
— Е, ще се погрижа да й намеря жених. И без това се задържа твърде дълго в двора. — Тя махна с ръка на посетителите си, за да им покаже, че ги освобождава, и Гарет се отдръпна с поклони към вратата. Миранда и Мод последваха примера му. Най-после излязоха от кралския салон и вратата се затвори след тях.
Гарет изпусна шумно дълго задържания си дъх.
— Велики Боже! Мога само да се надявам, че никога вече няма да ме подложат на такова изпитание.
— Мисля, че мина добре, нали? — попита тихо Миранда. — Тя повярва в историята ви.
Той й се усмихна и нежно помилва меката й буза.
— Да, мила, повярва. Но все още не мога да преценя какво ще стори, когато узнае, че ще се оженя за теб.
— Съмнявам се, че ще се ядоса повече, отколкото когато узнае, че херцог Роаси е в действителност Анри Френски — обади се развеселено Мод.
— О, с това ще се справи — отвърна убедено Гарет. — Нейно величество е прагматичен монарх, Мод. Твоята женитба е от голяма полза за нея и макар че ще се ядоса на измамата, гневът й ще отлети много скоро. Можете да бъдете уверени, че тя напълно ще разбере защо Анри е сметнал за необходимо да държи в тайна идването си в Англия… Така, а сега да вървим в градината. Атмосферата в този палат е доста потискаща. — Той се засмя облекчено и отведе момичетата навън, където ги чакаше Анри.
— Изглеждате някак отсъстващ, ваша светлост — отбеляза Миранда, когато отново се срещнаха с краля.
Мъжът поклати глава, но изразът на очите му издаваше дълбок размисъл. Погледът му се местеше непрекъснато между двете сестри.
— Питам се дали не съм ви срещал някъде преди, лейди Миранда — проговори бавно той.
Кралят на Франция е ужасно проницателен, каза си сърдито Миранда, но се усмихна подчертано безобидно и отвърна:
— Мога да ви уверя, че ако някога сме се срещнали случайно, аз не знам нищо за това, сър.
— Вероятно сте права. — Но в гласа му нямаше убеденост. — Лейди Мод, каня ви на кратка разходка. — Той взе ръката на годеницата си и се отдалечи.
Мод трябваше да подтичва, за да върви в крак с него. Анри спря едва когато двамата влязоха в уединена беседка, засенчена от прастар дъб. Той обърна Мод към себе си и я погледна сериозно в очите.
— Хайде, кажи ми истината. Ти… винаги ли беше ти?
Небесносините очи на Мод отговориха спокойно и уверено на изпитателния му поглед.
— Но разбира се, милорд. Винаги. Как можете да се съмнявате в това?
— Трябва ми убедително доказателство — отговори Анри и зад сериозността в очите му засвяткаха чувствени искри.
— От този вид ли, ваша светлост? — отвърна Мод, обхвана с две ръце лицето му и се надигна на пръсти, за да го целуне. Имаше намерение да го дари само с лека, бегла целувка, но Анри я прегърна устремно и я притисна до широките си гърди, докато езикът му си проби път през преградата на устните й. Мод въздъхна от наслада и отвори устните си. Тази целувка беше много по-различна от всички, които бяха разменили досега. Анри изискваше нещо от нея, изискваше отдаденост, обещание, доказателство за собствената й страст. За момент Мод си припомни бенедиктинския манастир, където възнамеряваше да се оттегли, но това беше последната й мисъл за живота на монахиня.