— И от двете, ако нямате нищо против. — Тя му подаде дъската за хляб, той отряза две големи парчета и й се усмихна с разбиране. Без да се бави, Миранда се зае с рохките яйца, полени с гъст сос.
Слугинята сложи на масата две канчета с бира, направи реверанс и се запъти към камината, за да изчисти пепелта и да запали огън с останалата жарава.
Миранда яде няколко минути в блажено мълчание, но изведнъж попита стреснато:
— Къде е Чип? Изчезнал е!
— Значи Бог е милостив — промърмори полугласно Гарет. — Вече се питах защо закуската ни протича така мирно.
Миранда скочи от пейката и хукна към прозореца, който гледаше към улицата. Тъкмо в този момент покрай гостилницата мина момче, което носеше пълна табла с пастети и хвалеше на висок глас стоката си, следвано от мъж, който буташе количка, натоварена с лук и зеле. Една възрастна жена метеше боклуците от къщата си към канала в средата на улицата. Когато прозвуча тревожен вик: „Внимание! Пази се от пътя ни!“, тя се отдръпна бързо назад и едва успя да избегне съдържанието на едно нощно гърне, което изляха от горните прозорци.
Съвсем нормална утринна сцена, но от Чип нямаше и следа.
Миранда се върна на масата, но апетитът й беше изчезнал.
— Ще изляза навън, за да видя къде се е скрил — обясни бързо тя.
Гарет кимна любезно и отново посегна към чашата с ейл.
Само след секунди проехтя раздиращ вик и той скочи от мястото си с такава бързина, че преобърна чашата с ейл и изпусна ножа си на пода. Беше вече на половината път до кухнята, когато разбра, че викът не идваше от човешко гърло, и се втурна като луд към вратата, точно в момента, когато внезапно подрезгавелият глас на Миранда се присъедини към паническите викове на животното. Тя пищеше без думи, но с такъв остър тон на страх и гняв, че гласът й пронизваше като нож.
Гарет мина като хала през кухнята и си проби път през кръга от зяпащи кухненски прислужници, събрани до вратата. Излезе на двора и спря като закован. Някой беше вързал горящ парцал на опашката на маймуната, Чип пищеше като набучен на кол и се въртеше в кръг, обезумял от ужас, отново и отново, докато Миранда изскочи зад него и се опита да го улови. Двамата бяха заобиколени от орда засмени хлапаци, които мятаха по смъртно уплашеното животно и собственичката му камъни и конски фъшкии.
— Миранда, не можете да го хванете, ако не престанете да крещите! — Гарет се втурна към нея и я стисна за раменете. — Говорете му спокойно.
— Но той гори! — изхълца тя и по бузите й потекоха едри сълзи. Лицето й беше побеляло от страх, устните синееха.
Гарет направи скок встрани, грабна кофата с вода и я изсипа цялата върху обезумялата маймуна. После се обърна застрашително към ревящите момчета, които се превиваха от смях. Извади меча си, а с другата ръка откопча колана. Все още никой не осъзнаваше какво предстои. Гарет се хвърли право към групата улични хлапаци и ръцете му заработиха методично и безмилостно. Тъпата страна на меча падаше шумно върху глави и рамене, а дебелият, обкован с гвоздеи колан улучваше още по-болезнено момчешките тела. Много скоро хлапаците зареваха също като маймуната и се втурнаха да бягат, полудели от страх пред този дявол в човешки образ и болезнените удари на стоманата и кожата.
Скоро дворът се опразни, само последните бегълци тичаха, препъвайки се, към вратата. Гарет бавно отпусна ръце. Огледа се, после закопча колана си, мушна меча в ножницата и отиде при Миранда, която се бе успокоила, беше успяла да хване мокрия до кости Чип и да отвърже парцала от опашката му. Докато го притискаше към гърдите си, тя оглеждаше с трескави очи обгорената му козина.
Когато Гарет отиде при нея, тя вдигна мокрото си от сълзи лице и го погледна. Очите й бяха пълни с жажда за отмъщение, в гласа й прозвуча неприкрит триумф:
— Божичко, как ги напердашихте! Иска ми се само да не бяха толкова бързи в бягството си.
Гарет можеше само да предполага колко глави и рамене е охлузил и отново се учуди на яростта, която го бе обзела, по-силна от всичко, което беше преживявал досега. Помисли си, че злосторниците все пак бяха успели да се измъкнат навреме, и се ухили.
— Как е Чип? — попита спокойно той.
— Не е чак толкова зле. Козината му е обгорена, но не е опасно. Но шокът беше много силен и това ме тревожи. Как можаха да му сторят това? — Очите й отново се напълниха със сълзи. — Много съжалявам, че се държах така глупаво. И аз можех да взема кофата и да го полея… но бях забравила да мисля.
— Това е разбираемо — промълви утешително той и вдигна ръка, за да приглади назад една овлажняла от сълзи къдрица. — Хайде да го занесем вътре.