Тя поклати глава, макар да беше сигурна, че ще се чувства самотна и унила. Не беше свикнала да остава сама.
Гарет се поколеба; поклащането на главата не го убеди, но не виждаше друга възможност. Когато свали жакета си, пръстите му автоматично опипаха малкия вътрешен джоб, както правеха по много пъти на ден. Пергаментът, увит във восъчна хартия, си беше на мястото, както и кадифената торбичка с гривната. Той погледна отново към Миранда, която беше отишла до прозореца и се взираше замислено в падащия мрак.
Стройният, гордо изправен гръб, грациозната, елегантно извита лебедова шия отново му напомниха за майката. Елена се движеше също така грациозно и гъвкаво, имаше същата горда, изправена стойка. Гривната, която някога беше украсявала стройната китка на майката, скоро щеше да заеме мястото си на ръката на дъщерята. Самият той не се нуждаеше от кой знае каква сила на въображението, за да си представи момичето, което стоеше до прозореца в простата си оранжева рокля, облечено в разкошни придворни одежди. Тя беше достойна дъщеря на Елена.
Гарет се обърна рязко към масичката за миене и нави ръкавите на бялата си риза.
Миранда се обърна към него и проследи действията му. Пръстите му бяха дълги и гъвкави. Той нави грижливо ръкавите до лактите и разкри загорели от слънцето мускулести ръце и силни китки. Фините тъмни косъмчета по ръцете уловиха светлината на свещите и кожата му заблестя златна. Вената на шията й запулсира буйно и Миранда усети дълбоко в утробата си странна слабост. Гърдите й натежаха и се затоплиха. Никога не беше изпитвала подобно чувство.
— Бихте ли потърсили чиста риза в чантата ми? Тази мирише на пот и кон и не е чудно след дивата езда сутринта.
Гарет се наведе да измие лицето си и Миранда се възхити на елегантната извивка на гърба му, на стегнатия задник под късия панталон, на дългите мускулести бедра, които се очертаха под тесните черни чорапи. Тя преглътна мъчително, защото странните тръпки в слабините й се засилиха, а бузите й пламнаха.
Тя му обърна гръб и се опита да съсредоточи вниманието си върху съдържанието на чантата. Най-после намери чиста риза от мек кремав лен.
Гарет я пое с няколко благодарствени думи, хвърли я на таблата на леглото и изхлузи мръсната риза през главата си. Гърдите му бяха широки и гладки, малко по-бледи от бронзовия врат. По раменете играеха добре оформени мускули и Миранда неволно го оприличи на Раул, най-силния мъж в групата.
Погледът й се стрелна към меча и кожения колан, обкован е дебели гвоздеи. Припомни си отново силата, с която графът беше размахал меча и колана, за да защити Чип, и се усмихна на себе си. Макар и придворен, лорд Харткорт умееше да борави с оръжието.
Гарет вдъхна дълбоко сладкия аромат на лавандула, с който беше напоена ризата, и побърза да я облече. След това се облегна на рамката на леглото и измери с внимателен поглед Миранда, която не смееше да помръдне. След малко вдигна въпросително едната си вежда и предложи:
— Може би и вие трябва да се възползвате от горещата вода.
— За съжаление нямам чисти дрехи — въздъхна угрижено та. — Нямам дори долна риза. Всичките ми вещи останаха с трупата и сигурно са вече във Франция.
— Щом пристигнем в Лондон, ще се погрижа за всичко — обеща той и улови брадичката й, за да вдигне лицето й към себе си. Изражението й беше толкова потиснато. — Хайде, не правете такова тъжно лице, светулчице. Ще поръчам на гостилничаря най-хубавата вечеря.
Господи, откъде беше дошло в ума му това странно и едва ли не интимно название? Но веднага си спомни енергичния тон на мама Гертруд при първата им среща и ядните й ругатни: „Това момиче… стрелка се като светулка и никой не може да го улови.“
Гарет поклати глава и продължи:
— Мисля, че ще се върна късно. Помолих гостилничаря да сложи в стаята допълнително легло за вас. — Той се усмихна, пусна брадичката й, навлече жакета си и излезе бързо от стаята.
Миранда въздъхна и се отпусна на леглото. Чип скочи в ръцете й и нежно помилва лицето й. Тя го погали по главата и отново се запита защо изведнъж се бе почувствала толкова самотна. Отношенията между нея и графа бяха така непринудени, така дружелюбни, че никой не би повярвал, че се познаваха само от два дни.
Гарет протегна дългите си крака под дъбовата маса и посегна към чашата с медовина. Шумовете около него ставаха все по-натрапчиви и мъчителни. Смесицата от звънките женски приказки и дълбоките, малко грубички гласове на мъжете, които се бяха наливали през цялата вечер, му ставаше все по-неприятна. Към опушените греди се издигаше пронизителен, вулгарен смях.
Дребно момиче с тясно лице застана до него с кана вино в ръка. Тя напълни чашата на Гарет, като остана на разстояние от него, сякаш очакваше всеки момент той да посегне към нея, да я ощипе или да я цапне по задника. Гарет я погледна уморено и с изненада установи, че не изпитва интерес към продажните жени в бордея зад катедралата. Всички мъже около него бяха заети да наблюдават и преценяват, докато жените излагаха прелестите си. След приключване на преговорите двойката изчезваше в една от многобройните, закрити със завеси ниши от двете страни на голямата зала.