Майлс съвсем не беше убеден в това. Когато трябваше да окаже съпротива, лейди Мод буквално разцъфтяваше. По-точно, той имаше впечатлението, че всички наказателни мерки й се отразяваха извънредно благоприятно и я правеха още по-твърда отпреди. Решителният блясък в бледите сини очи оживяваше болнавото лице.
— Ще я принудя да падне на колене пред мен още преди Гарет да се е върнал — заяви Имоджин. — Но къде, за Бога, е той? — Тя спря под високия прозорец, който гледаше към двора — четириъгълник, покрит с каменна настилка, затворен от двете странични крила на господарската къща и високата, завършваща с остри метални ръбове ограда. Крилата на голямата желязна порта бяха отворени към улицата, по която течеше несекващ поток от ездачи, каруци и карети с железни колела, които трополяха по изсъхналата кал. От реката, която течеше от другата страна на къщата, прозвуча сигнал на товарна лодка и се смеси с бесните викове на коларите.
Имоджин не се интересуваше от движението по улицата. Сърцето й беше пълно със страх. Възможно ли беше да се е случило нещо с Гарет? Дали пък не го бяха нападнали разбойници? Или беше станал жертва на войнишко нападение? Във Франция бушуваше война и по пътищата й царяха хаос и беззаконие.
Ако с Гарет беше станало нещастие, дали тя беше виновна за това? Нали тя го накара да замине за Франция! Той не искаше да пътува, но тя го убеждаваше и настояваше, докато най-после отстъпи. Тя го принуди да вземе решение, защото искаше брат й отново да има цел в живота си, смислена задача, която да изпълни дните му. Искаше най-сетне да го освободи от циничната летаргия, която го бе обзела след смъртта на жена му. Така силно копнееше да види отново стария пламък и острота в очите му, динамиката в движенията, пулсиращото от живот тяло, стремежа към висините — тези толкова скъпи на сърцето й качества, които беше разрушил бракът му с Шарлът.
В годините преди срещата му с Шарлът Имоджин нито за миг не се беше съмнявала, че един ден брат й ще се издигне до върха на славата и могъществото, които заслужаваше мъж с неговата целеустременост, с неговия характер, богатство и произход. Тя го отгледа, без да мисли за себе си. Мислеше само за своя Гарет, за щастието му, за блестящото бъдеще, което го очакваше. Той вземаше активно участие в политическия живот в кралския двор и беше ангажиран с делата на семейство Харткорт във Франция, което страдаше от преследването на хугенотите. Сестра му следеше издигането му с гордост, която беше изцяло лична. Всичко, което правеше след смъртта на майка им, беше насочено единствено към благото и издигането на Гарет, всичките й мисли и планове бяха съсредоточени върху интересите на брат й. Тя познаваше способностите му, знаеше кое място би му подобавало и с всяка фибра на душата и тялото си се бореше за него и за напредването му. Тъкмо когато усилията й започнаха да дават първите си плодове, страшната отрова на женската лудост проникна в сърцето му и заплаши да разруши всичко постигнато досега.
Гарет беше толкова влюбен в красивата си съпруга, толкова омаян от чувствеността й, че стъпка по стъпка се отдалечи от света, който тъкмо беше започнал да завладява. И сестра му беше безпомощна да му попречи. Каквото и да му говореше, каквото и да правеше, то не му въздействаше. Влиянието й се изпари без остатък. Имоджин знаеше колко унизен и нещастен беше гордият й брат, но не разбираше защо той не пожела да се раздели с жената, която го опозори. Никой нямаше да го упрекне, ако я беше затворил в лудницата. Той беше длъжен да се разведе с нея. Вместо това Гарет остана бездеен и чакаше, докато тя бавно, но сигурно го унищожаваше. Зад каменното си лице Имоджин плачеше със сълзи на гняв и дива мъка. Случилото се с Гарет беше незарастваща, мъчителна рана. Непоносимо й беше да наблюдава рухването на човека, когото бе създала със собствените си ръце (тя беше абсолютно убедена в това), стопяването на честолюбието, което трябваше да спаси семейството им.
Даже след смъртта на Шарлът Гарет не си възвърна старата енергия и целеустременост. Започна да се интересува единствено от ленивите, непродуктивни забавления на придворните. Даже заживя още по-самотно отпреди. Душевната мъка на Имоджин не можеше да се опише. Тя вярваше с цялото си сърце, че раните на Гарет ще зараснат, трябва да зараснат, стига само злото да бъде отстранено. Тя направи единственото правилно нещо, за да премахне злото, което бяха сторили на брат й, но напразно.
Майлс наблюдаваше съпругата си, която стоеше с отсъстващ вид до прозореца, и четеше мислите й с опитността на верен съпруг. Отдавна се беше примирил с факта, че Гарет е цялата гордост и привързаност на Имоджин, и много добре знаеше колко разтревожена и неспокойна е жена му след необяснимо дългото отсъствие на брат си. За съжаление страхът и тревогата я караха да върши неща, които правеха живота на хората около нея още по-труден.