Гарет спря и впи поглед в момичето. Дяволитата й физиономия обещаваше нови забавления. Музикантите изсвириха няколко ноти, за да настроят инструментите си, и подеха весела, завладяваща мелодия. Маймуната скочи от рамото на момичето и затанцува по сцената. Зрителите избухнаха в смях и скоро всички затропаха с крака в такт и запляскаха в ритъма на музиката.
Гарет проследи как момичето се промъкна незабелязано пред музикантите, вдигна глава към тях и поднесе нещо към устата си. Трябваше му минута, за да разбере какво прави тя, после се ухили одобрително. Това малко дяволче! Акробатката смучеше лимон и очите й бяха устремени в лицето на флейтиста. Гарет отмести поглед към сакатото хлапе, което продължаваше да седи на столчето си в ъгъла. Очите на детето святкаха развеселено и той разбра, че малката сценка е измислена специално, за да го позабавлява.
Затаил дъх, Гарет чакаше неизбежната развръзка. Флейтистът не издържа, от инструмента се изтръгна протяжен дух и мелодията изведнъж се прекъсна. Явно слюнката му беше пресъхнала. Момчето, което наблюдаваше сцената отблизо, се тресеше от смях.
С внезапен гневен рев флейтистът се хвърли напред и зашлеви силен шамар на момичето. Тя загуби равновесие и падна настрана, но веднага се овладя и с професионална сръчност превърна падането си в преобръщане. Зрителите наградиха умението й с нови ръкопляскания. Явно бяха повярвали, че всичко това е част от представлението. Ала когато момичето се приземи в краката на Гарет и се изправи, в очите му имаше сълзи.
Тя се усмихна разкаяно, потърка пламналото си ухо, а с другата небрежно изтри очите си.
— Бяхте малко бавна — отбеляза развеселено Гарет. Тя поклати глава и го дари с мека усмивка.
— Обикновено съм достатъчно бърза. Исках да разсмея Роби. Знам как да умилостивя Берт, но този път Чип отклони вниманието ми за миг и…
— Чип?
— Маймунката ми. — Тя вдигна два пръста към устата си и изсвири пронизително. Маймуната веднага прекъсна танца си и скочи на рамото й.
Гласът й е наистина необикновен, помисли си Гарет и я разгледа с неприкрит интерес, докато тя стоеше спокойно до него и наблюдаваше критично изпълнението на група жонгльори, които се бяха присъединили към музикантите. Това крехко момиче притежаваше учудващо дълбок глас, с топъл, мелодичен тембър, който възбуждаше. Тя говореше с лек акцент, толкова слаб, че той не успя да го идентифицира.
Изведнъж маймунката на рамото й се раздвижи нервно и заграчи като полудяла. Дългите й костеливи пръсти сочеха към сцената.
— Велики Боже, знаех си, че трябва да изчезна — промърмори момичето, но не се помръдна от мястото си. Иззад сцената излезе грамадна жена, облечена в безформена роба от непоносимо ярко червенокафяво платно, обшита с блестящи червени конци. Главата й почиваше върху плисирана яка, косите бяха скрити под огромна кадифена шапка, вързана с копринени панделки под брадичката и украсена със златни пера, които се развяваха от морския бриз.
— Миранда! — Гласът, който излезе от гръдния кош на това странно същество, подхождаше на грандиозния външен вид. Всъщност това беше рев, гърлен, затормозен от тежък акцент, непоносим за ухото. — Миранда!
— Майчице! — простена момичето и въздъхна страдалчески. Маймунката скочи от рамото й и се втурна към жената, като ръмжеше заплашително. Без да се бави, момичето се скри зад гърба на Гарет и прошепна настойчиво в ухото му:
— Много ви моля, не мърдайте, милорд! Ще ми направите голяма услуга, ако си стоите спокойно, докато мама Гертруд отмине.
Гарет положи всички усилия, за да остане сериозен, но се подчини и не мръдна от мястото си. Изведнъж пое остро въздух, защото усети как едно топло тяло се пъхна под наметката и се притисна до гърба му. Сякаш се бе сдобил с телесна сянка — съвсем мъничка, само лека издатина в гънките на яркочервената наметка, но въпреки това толкова близка и физически доловима, че го побиха тръпки и кожата му. настръхна.
Маймуната скочи пред краката на дебелата жена и се разскача и развика по начин, който не оставяше съмнение в обидните й намерения. Явно беше решила да предизвика дебеланата, за да спаси господарката си. Жената изрева отново и вдигна заплашително юмрук с големината на бут шунка, в който стискаше дебела тояга. Чип разтегна устни и оголи жълтите си зъби в присмехулна гримаса. Искрящите му очи я пронизаха, той изкрещя отново и се метна към тълпата. Ругаейки и размахвайки тоягата си, жената се втурна след него.