Шансовете й да хване маймуната са толкова нищожни, че я правят още по-смешна, помпели си Гарет. Маймуната беше постигнала целта си да примами дебеланата далече от господарката си.
— Много ви благодаря, милорд. — Момичето се измъкна от наметката му и го дари със сияеща усмивка. — В момента наистина нямам желание да се озова в лапите на мама Гертруд. Тя е най-милата и най-добрата жена на света, но е твърдо решена да ме направи съпруга на сина си. Люк е добро момче, но е невероятно тромав и несръчен във всичко, освен в дресурата на Фред. Невъзможно ми е да се омъжа за него, камо ли пък да излизаме на сцената заедно.
— За мен беше удоволствие да ви помогна — промърмори сухо Гарет, който не бе разбрал почти нищо от обясненията й. Все още беше смутен от чувственото безпокойство, което бе изпитал при допира на това лудо момиче до тялото си. Кожата на гърба му все още вибрираше като напрегната струна.
Миранда се огледа търсещо. Зрителите ставаха все по-неспокойни, затова музикантите и жонгльорите приключиха номера си и напуснаха с поклони сцената, за да направят място на простоват на вид млад мъж, облечен в елегантен жакет и придружен от жив малък териер.
— Това са Люк и Фред — обясни Миранда и потупа признателно наметката, която й беше оказала такава услуга. — Дресурата е чудесна, останете да я видите. Фред умее практически всичко. Вижте само как скача през огнените обръчи… Само че бедният Люк няма мозък в главата си. Убедена съм, че небесният господар не ми е отредил да се омъжа за него и да му бъда партньорка.
Гарет погледна празното, безизразно лице на младия мъж и неволно го сравни с блестящите, изпълнени е жива интелигентност очи на момичето. Тази връзка беше наистина невъзможна.
— Крайно време е да намеря Чип. Мама Гертруд няма да го хване и не е чудно да направи някоя глупост. — Момичето се сбогува с весело махване и се скри в навалицата. Гарет проследи движенията на оранжевата пола, която скоро се стопи в далечината.
Все още объркан, той се усмихна на себе си. Хвърли бърз поглед към сцената и сърцето му трепна съчувствено при вида на унилото малко момче, което се взираше жадно след бързо отдалечаващата се Миранда. Детето изглеждаше толкова потиснато и безутешно, сякаш някой го бе оставил сам в тъмното.
Веднага след това жената, която Миранда бе нарекла мама Гертруд, си проби път през тълпата зрители и се върна до сцената; погледът й издаваше недоволство и тя мърмореше нещо не особено прилично под носа си.
— Това проклето момиче… стрелка се насам-натам като светулка. Ей сега беше тук, а вече я няма. И какво толкова не му харесва на Люк, питам аз… — При този мрачен въпрос тя вдигна глава и погледна Гарет право в очите. — Моето момче е добър, прилежен работник. Какво толкова не му харесва? Всяко нормално момиче би си облизало и десетте пръста за такъв мъж.
Тя изгледа сърдито Гарет, сякаш именно той беше отговорен за неблагодарността на Миранда. После вдигна рамене и продължи величествено пътя си, като ругаеше полугласно. Носеше се напред като кафявочервен облак, а огромните й гърди си пробиваха път през навалицата като носа на грамаден кораб.
Люк тъкмо беше привършил номера си и се кланяше пред зрителите. Териерът се вдигна на задните си крака и се разходи по края на сцената, но тълпата вече се разотиваше.
Като видя, че хората си отиват, Гертруд изкриви лице и скочи на сцената с бързина, твърде необичайна за тромавата й външност.
— Ти не прати кучето да обиколи с шапката! — изкрещя ядно тя. — Божичко, Люк, ти наистина си дяволски тъп! Хайде, слез от сцената и се опитай да събереш малко пари, по дяволите! — подкани го тя и замахна с тоягата си. — Не стой така! Защо се кланяш й се хилиш като тъпак, когато хората се разотиват? Ако беше Миранда, щеше да ти даде да се разбереш!
Младият мъж скочи от сцената, свали шапката от главата си и я протегна към разотиващите се зрители. Малкото куче го следваше по петите. За съжаление бе пропуснал подходящия момент и повечето от зрителите не се озоваха на молбите му. Гарет пусна в шапката му цял шилинг и момъкът го зяпна смаяно.
— Благодаря ви, милорд — заекна той. — Приемете сърдечните ми благодарности, милорд.
— Откъде идвате? — попита Гарет и посочи небрежно сцената, която работниците вече разваляха.
— От Франция, милорд. — Люк пристъпваше смутено от крак на крак и поглеждаше нещастно към отиващите си зрители. Явно се разкъсваше между настойчивата потребност да се бори и за последното пени, което можеше да изтръгне от скъперниците, и задължението да отговори на въпросите на изискания джентълмен, който беше дал толкова щедър дар за представлението му. — Смятаме да се прехвърлим в Кале още със следобедния отлив — допълни той.