Кралят поздрави лорд Харткорт с учтива усмивка, но острите тъмни очи бяха пълни с недоверие, а въпросите прями и пронизващи. Преживяното го беше научило да търси предателство зад всяко предложение за дружба. Не беше забравил и никога нямаше да забрави страшната Вартоломеева нощ, когато, само деветнадесетгодишен, се бе оженил за Маргьорит Валоа и неволно беше примамил в капан и причинил смъртта на най-добрите си хора — в същия този град, който скоро щеше да падне гладен и изнемощял в ръцете му.
Ала препоръките на Гарет бяха извън всяко съмнение. Собственият му баща беше редом с Анри при онази злокобна сватба. Херцог д’Албар, бащата на Мод, беше един от най-добрите приятели на Анри и беше загубил в клането съпругата и едната си дъщеря. Убитата съпруга беше родена Харткорт. Затова след късия, но много внимателен разпит граф Харткорт бе приет като приятел и получи покана да прави компания на краля за вечеря. След това щяха да обсъдят предложението му в присъствието на Роаси.
Виното беше кисело, хлябът сух и мухлясал, месото силно подправено, за да се прикрие миризмата на развалено, но изгладнелите парижани сигурно щяха да го приемат като манна небесна. Анри явно не обръщаше внимание на храната, защото ядеше с апетит и пиеше жадно. Когато виното в кожените манерки намаля, големият му, малко безформен нос се зачерви подозрително. Най-после той изтри уста с опакото на ръката, изтърси трошичките от брадата си и поиска да види портрета на лейди Мод. Първо трябвало да прецени дали дамата заслужава да стане съпруга на уважавания му и верен приятел Роаси. При тази забележка Анри се засмя, сякаш беше пуснал добра шега, но думите му бяха абсолютно сериозни.
Гарет му подаде миниатюрата на младата си братовчедка. Портретът беше чудесен и показваше Мод като бледа, изискана красавица с неясна, въздушна крехкост, която по онова време се смяташе за идеал на женска красота. Проницателният поглед на лазурносините очи, които гледаха уморено зрителите от обсипаната с перли рамка, свидетелстваше, че момичето има силен темперамент. Кожата беше почти бяла — с нездрава бледност, както смяташе Гарет. Дългата лебедова шия беше съвършена, а грациозната й форма беше подчертана от тюркоазена огърлица.
Анри държа дълго миниатюрата, гъстите му черни вежди се събраха над очите, челото му се набръчка. След малко хвърли поглед към Роаси и в очите му се четеше искрено смайване.
— Какво има, сир? Нещо не е наред ли? — Роаси се разтревожи не на шега и протегна шия да види портретчето, което кралят продължаваше да държи в ръка.
— Не, не, всичко е наред. Дамата е много красива. — Анри изглеждаше потънал в мислите си, което беше необичайно за него. Мазолестият му пръст почукваше замислено по стъклото на миниатюрата. — Трагично е, че момичето е израснало без майка. Много добре си спомням прекрасната Елена. — Той се обърна към Гарет: — Вие бяхте много близък с братовчедка си, нали?
Гарет кимна мълчаливо. Елена беше няколко години по-голяма от него, но двамата се разбираха много добре и насилствената й смърт го разтърси до дън душа.
Анри задъвка замислено долната си устна, без да отмества поглед от портрета на Мод.
— Без съмнение, това би било безупречна връзка.
— Да, сир, точно така. — В гласа на Роаси се прокрадваше нетърпение. — Семействата д’Албар и Роаси имат отдавнашни взаимоотношения. Разбира се, и семейство Харткорт. — Той се обърна към графа е бърза усмивка.
— Да, разбира се… отлична партия за един Роаси — отвърна тихо Анри. — Но това би било отлична партия и за един крал… какво ще кажете? — Той огледа с дяволита усмивка събраните около масата мъже и лицето му изведнъж стана момчешко. — Вашата братовчедка ми харесва много, лорд Харткорт. Освен това имам спешна нужда от жена протестантка.
В първия момент в палатката се възцари смаяно мълчание. След малко Роаси отговори:
— Но вие си имате съпруга, сир.
Анри избухна в смях.
— Да, католичка. Маргьорит и аз сме добри приятели. От години живеем разделени. Тя си има любовници, аз също не живея като монах. Сигурен съм, че ако я помоля за развод, ще се съгласи. — Той устреми острия си поглед към Гарет. — Мисля, че е най-добре да си съставя лични впечатления за вашата питомка, Харткорт. Ако установя, че е приятна и кротка, каквато изглежда на портрета, Роаси ще трябва да си потърси друга съпруга.