— Е, може би може просто да шие малко по-бързо, по дяволите. — Думите се изплъзнаха, преди да успея да ги спра.
Мистрес Мастърсън побеля като платно:
— Тамзин! Държиш се неподобаващо. Ще приемеш сапфира и ще си благодарна, че си сред трите най-добри. И ще внимаваш какъв език държиш.
Укорът й ме върна рязко към важните неща. Сега не беше моментът да давам воля на емоциите си. Преглъщайки гнева си, аз си поех дълбоко дъх и се надявах, че изглеждам, сякаш се разкайвам.
— Да, мистрес Мастърсън. Моля за извинение. Но мога да се явя отново на изпитите, на които съм се представила зле, нали?
Това не беше вариант, който някога бях очаквала да ми потрябва. Бях толкова уверена, че ще спечеля първото място. И да, технически бях — що се отнасяше до резултатите. Но когато отплавахме за Адория, когато Джаспър ни издокараше и ни излагаше на показ пред заможните ергени на Кейп Триумф, исках Тамзин Райт да е първото име, което всички виждаха в списъка ни. Не третото. Исках хората да се питат коя съм, да правят всичко по силите си, за да се срещнат с момичето, което предвождаше групата. Да открият момичето, което беше най-доброто. Това трябваше да стане, защото имах нужда да намеря мъжа, който беше най-добър. Предвид произхода ни от бедни, едва свързващи двата края семейства повечето от другите момичета биха се задоволили с всеки съпруг, който можеше да ги издигне до по-високо положение в обществото. Едно издигане до по-висока класа обаче не ме задоволяваше. Трябваше да имам възможност да избирам сред кандидатите и да хвана мъж, който можеше и щеше да направи всичко за мен — и можеше да приеме от мен каквото и да е.
Гневът на мистрес Мастърсън се превърна в изненада.
— Да, разбира се. Всяко момиче може. Макар че — ще бъда честна — при оценка от деветдесет и девет процента няма кой знае какво друго за постигане.
Повдигнах брадичка:
— Съвършенство.
Тя ми даде благословията си, но докато резултатите или мястото ми в класацията не се променяха, щях да бъда сапфир. Една от помощничките на госпожица Гарисън започна да ми взима мерки и да оглежда топове луксозни сини платове. Всичките бяха толкова красиви, толкова далеч надминаващи простите памучни рокли, които носех само преди година. Половината клиенти, които даваха пране на майка ми, нямаха такова изящно облекло. Почти се почувствах смутена от избухването си, а по погледите на много от съквартирантките си се досещах, че според тях се държа нелепо.
— Тамзин, знаеш, че това синьо е зашеметяващо, нали?
Джаспър дойде бавно до мен, докато помощничката намяташе небесносиня коприна на рамото ми. Носеше спретнат сив костюм, съчетан с тъмносиня жакардова жилетка. Ансамбълът беше изискан и стилен, но не беше на границата с крещящото и яркото, какъвто понякога беше случаят с избора на дрехи от страна на сина му. От вниманието на Джаспър ми докривя още повече, но го прикрих с надменен тон:
— Да, разбира се, господин Торн. И знаете, че съм признателна и готова на драго сърце да нося такива ослепителни рокли. Но когато ме взехте, казахте, че притежавам искра, каквато почти никога не виждате по тези места. „Имам нужда от умни момичета. Упорити момичета. Момичета, които разбират какво трябва да се направи, за да изпълнят крайната си цел, и които ще се борят за най-добрата сделка.“ Това бяха точните ви думи, сър.
Джаспър се засмя:
— Фактът, че можеш да цитираш тези думи, потвърждава, че съм бил прав. Няма да те разубеждавам за повторното явяване на изпитите, но искам да знаеш, че не бива да се тревожиш излишно за това. Жените там все още са толкова малобройни, че честно казано, бих могъл да взема момичета направо от улицата и да ги откарам в колониите без каквото и да било усъвършенстване — пак ще изкарам солидна печалба. Така че когато се появи възможност като теб, кандидатите ще се редят на опашка. Няма да ги е грижа дали си трета, и помни — първите три получават допълнителни предимства и покани на празненства за отбрани гости.
Нещо в гърдите ми олекна. Почувствах, че отново владея положението — по-надъхана от всякога.
— Благодаря ви, сър. Нямате представа колко много означават думите ви за мен. Просто се боря за най-добрата сделка, това е всичко.
— Значи ставаме двама — каза той.
Щом се успокоих за резултатите си, по-късно научих, че Мира се е класирала на удивителното седмо място. При пристигането си в Осфрид се беше сблъскала със същото презрение, което всички сирминикански бежанци редовно получаваха, така че да се класира по-високо от другите ни съквартирантки — много от които я бяха гледали отвисоко, когато пристигна — беше доста сериозно постижение. Едва сдържах гордостта си.