Насочвайки рязко вниманието си обратно към мен, Джаспър рязко попита:
— Тя послужи ли си с измама?
— Аз… моля, не ви разбрах?
— Имаш ли някакво основание да смяташ, че Аделейд може да е постигнала нечестно това? Да, бих искал да показвам наоколо „съвършено“ момиче, но не искам по-късно да открия някакъв нечестен замисъл и да отприщя скандал. Репутацията ни е изградена не само върху това, че учим млади дами да бъдат благородни и изискани. Става дума и за това те да вложат труд и усилие за постигането на тези неща. — Напрегнатият му поглед ме накара да отстъпя крачка назад. — Ти живееш с нея. Видя ли нещо?
Поколебах се, когато в този момент имах възможността да разполагам с неочаквана власт. Какво щеше да стане, ако кажех как подозирам, че Аделейд наистина е направила нещо нечестно? Щяха ли да я отстранят? Щяха ли да повярват на честната ми дума? Можех да подкрепя твърдението си с мрачното й потиснато поведение преди повторното явяване на изпитите. Други сигурно бяха забелязали. Това не беше признак за вина, но можеше да е достатъчно уличаващо, за да й коства мястото в класацията… и да ми спечели обратно моето.
Само дето не мислех наистина, че си е послужила с измама. Беше нечестна — това го вярвах, макар че все още не можех да сглобя парчетата. Бяхме се явили заедно на някои от повторните изпити и не бях видяла никакъв истински начин за мамене. Не, Аделейд не ни заблуждаваше, като се преструваше, че знае всичко. Беше ни заблудила, като се преструваше, че не знае нищо. И независимо колко ме бе разгневила, не можех да оправя срещу нея неверни обвинения.
— Не, сър, не съм забелязала нищо.
Той кимна и въздъхна:
— Мистрес Мастърсън също мисли, че всичко е честно. Предполагам, че може да е просто късмет…
Докато той отново се вглъбяваше в мисли, попитах неспокойно:
— Следователно… това значи ли, че мога да се прехвърля?
— Ще видим. Довечера отивам в Суон Ридж. Ако едно от онези момичета е готово да се смените, можеш да го направиш. Мястото ни е разпределено доста строго.
— Благодаря, господин Торн. Оценявам го. И няма да ви изложа.
— Сигурен съм, че няма. И въпреки тази ситуация с Аделейд не се съмнявам, че ще изпълниш условията на договора си за нула време.
Скръстих ръце:
— Няма просто да го изпълня. Можете да обявите висока начална цена и ви обещавам, че очакванията ви ще бъдат оправдани и дори надминати. А авансът ми ще бъде платен веднага.
— И в това не се съмнявам. Надявам се парите да са били от полза за семейството ти.
— От много голяма полза — казах, запазвайки възможно най-спокоен и равен тон. Подобно на мен, повечето момичета тук бяха работили на едно или дори две места, за да помагат за издръжката на семействата си. Изгубването на този доход за година, дори и ако в крайна сметка доведеше до спечелване на цяло състояние, можеше сериозно да навреди на благополучието на едно семейство в краткосрочен план. Затова понякога Джаспър отпускаше на някое момиче пари в аванс, които то щеше да върне — с лихва, когато се омъжи. Обикновено даваше назаем сребро, но аз се бях спазарила за злато.
Джаспър не знаеше за Мери, разбира се. Бях му казала, че се нуждаем от златото за разноските по лечението на сестра ми, което беше само наполовина лъжа. Мери често страдаше от пристъпи на кашлица, които можеха почти изцяло да я оставят без дъх. Лекарят ни беше казал, че това ще отмине, когато порасне, но дотогава заради неговите такси и лекарството й се беше натрупал дълг, който едва успявахме да изплащаме. Авансът от Бляскавия двор беше снел този товар и бе допринесъл и за още много неща сега, когато Мери имаше собствен билет до Адория.
— Ще ти съобщя за прехвърлянето. — Джаспър отново насочи поглед към книжата си и разбрах, че ме отпраща.
След като му благодарих отново, излязох от кабинета, удовлетворена, че съм направила всичко по възможностите си по този проблем. Сега само трябваше да измисля как да избягвам спалнята си възможно най-много през следващите две седмици.
Проблемът не се оказа избягването на Аделейд. Тя направи няколко неубедителни опита да говори с мен, но се предаде, когато постоянно отказвах дори да я погледна. Нещата с Мира обаче стояха различно.