Срещнах очаквателния поглед на Уинифред, без да се усмихна:
— Е, нямам представа как се чувстваш, но съм сигурна, че доста добре, защото все пак ще присъстваш на всички най-изискани събития. Вероятно ще намериш начин да се справиш с агонията да бъдеш глезена и обожавана. — На русото момиче, което беше попитало дали съм ударила Аделейд с юмрук, казах: — И разбира се, че не я ударих. Мислиш ли, че щях да съм тук, ако бях? В името на Шестте ангела. Би трябвало да добавят здрав разум в учебната ни програма.
— Няма нужда да се заяждаш — изстреля Уинифред в отговор. — Просто се опитваме да се държим приятелски, това е всичко. Пътуването е дълго.
— Дойдох в Бляскавия двор, защото исках съпруг, а не приятели — отвърнах.
Първото момиче, което бе влязло, се облегна на вратата и се изкиска:
— Голяма си чаровница, нали? Сигурна съм, че мъжете направо ще се избиват за теб, когато вкусят този слънчев характер.
— Да — казах й, — ще се избиват. Защото, когато си наумя да постигна нещо, се боря за него с всяка частица енергия. И не пилея тази енергия за неща, които не си струват времето ми. — Хвърлих към всяка от тях многозначителен поглед.
— Е, хубаво е, че не си търсиш приятели. — Уинифред се отправи към вратата, като подкани другите с рязко движение на главата. — Защото нещо ми подсказва, че няма да си създадеш много.
Оставиха ме сама и аз дълго се взирах в нищото, питайки се как някой може да съществува и да се чувства толкова празен. А после продължих да пиша.
Глава 4
Въпреки не особено доброто първо впечатление, което оставих, не прекарах цялото плаване като абсолютен парий. Пътуването беше твърде дълго, пространството — твърде малко. С другите момичета трябваше да общуваме помежду си, макар че това общуване никога не стигаше отвъд абсолютно необходимите разговори, налагащи се, за да съществуваме съвместно. И с течение на времето открих, че вече изпитвам по-малко гняв към света. Онази пламтяща ярост намаля, превръщайки се вместо това в студена, тежка като олово потиснатост, която се бе загнездила под лъжичката ми.
Без светски живот нямах кой знае какво за правене през онези дълги дни. Имах писмата си, разбира се, и продължавах да пиша на Мери и близките си поне по веднъж на ден. Смятах да дам на Мери нейните, когато пристигнеше в Кейн Триумф, и щях да изпратя другите в Осфро, когато намерех кораб, пренасящ поща.
На борда имахме оскъдна библиотека, но четенето всъщност не подобряваше настроението ми. Книгите, които Джаспър беше изпратил с нас за наше „развлечение“, до една бяха посветени на Адория. Някои просто съдържаха сухи описи на флората и географските особености. Голям брой обаче съдържаха разкази за трудностите, пред които се бяха изправили колонистите. Чума. Нападения от икори. Глад. В младостта си бих погълнала жадно такива ужасяващи разкази за далечна земя, но те губеха привлекателността си сега, когато въпросната земя вече не беше толкова далечна.
Разбира се, имах пред себе си неочакван шанс. Плаването на борда на Сивата чайка означаваше, че можех да преценя конкуренцията си преди пристигането ни в Адория. Ако бях на Добра надежда нямаше да знам предварително нищо за тези момичета.
Никоя от тях не беше безмилостна и безскрупулна — или ако бяха, отлично успяваха да го прикрият. Това обаче не означаваше, че не представляват заплаха. Някои от намиращите се най-високо в класацията момичета от Бляскавия двор бяха тук и нямаше да са им нужни никакви гениални кроежи, за да спечелят кандидатите си. Никоя от тях обаче не бе съвършена, дори не и бившият диамант Уинифред, така че просто трябваше да се постарая, ако някога вляза в пряка надпревара с някоя заради определен мъж, да бъда подготвена.
— Забелязали ли сте как госпожа Бакстър се суети постоянно с дрехите на господин Бакстър? — отбеляза един ден Поли. Тя бъбреше с група момичета в общото ни помещение, докато аз пишех писмо в ъгъла. — Тя избира всичките му дрехи и всяка сутрин ги вади и подрежда.
— Сладко е — каза Ванеса. Бакстър бяха възрастно семейство търговци, които плаваха с нас. — Е, в общи линии. Чух, че никога не го оставя сам да реши каквото и да е по отношение на дрехите си.
— Разумно е — каза Поли. — Не можеш да оставяш такива решения на мъжете. Трябва отрано да поемеш контрола на такива неща. Точно това възнамерявам да направя.