Някой друг обаче бил в Адория дълго преди икорите, някой, с когото нямахме опит. Баланкуанците. Империя, забулена в загадъчност. Хора, които не се държаха като нас, нито се обличаха като нас или говореха като нас. Оставаха неутрални към осфридианското канонизиране на Адория и към подновените битки с икорите и търгуваха както с икорите, така и с осфридианците и еварийците. Баланкуанците бяха по-напреднали, отколкото нас, останалите, в определени техники и стоките им бяха високо ценени. Пазеха техниките си в тайна и изобилстваха слухове за северни градове, пълни с чудеса. Малцина външни хора обаче бяха виждали тези градове, защото баланкуанците ожесточено бранеха територията си. И тъй като не бе наистина известно дали тези прословути постижения се простираха до оръжията, всички заобикаляха баланкуанските граници отдалече.
— Спокойно, момчета — промърмори капитанът. Моряците се бяха напрегнали, а малцината, които имаха оръжия — главно ножове — бяха посегнали към тях. — Като нищо могат да ни избият до крак. Оставете ме аз да говоря.
Няколко момичета от Бляскавия двор се свиха по-близо едно до друго, хленчещи и бледи в потрепващата светлина на огъня. Повечето ездачи забавиха и спряха, но един кон се отправи дръзко напред в тръс: яздеше го жена в изящно драпирана връхна дреха, изработена от пластове черна вълна, поръбена със сребриста кожа. Напомни ми за венчелистчета на цвете и би предизвикало завистта на много от почитателите на модата в Осфро. Шапчица от същата разкошна кожа покриваше тъмната й коса, обрамчваща очи, които бяха едновременно остри и предпазливи.
— Нарушавате границите ни — каза тя на осфридиански с акцент.
— Не по избор, приятели, уверявам ви — отвърна капитанът с усмивка, от която сякаш го болеше лицето. — Както можете да видите по кораба ни ето там — каквото е останало от него — нямахме особен избор дали да дойдем тук. Имаме късмет, че сме живи след бурята, която претърпяхме.
Изражението й остана сурово:
— Не допускаме вашите хора в земята си. Не се предполага да сте тук.
— Разбира се, разбира се. А на сутринта някои от моите моряци ще потеглят на юг и…
— Не — това беше изречено от един баланкуанец, който се приближи с коня си до жената. Поръбеният му с кожички жакет беше с по-проста кройка, но десенът на вълната беше необичаен: изобразяваше изящни водни патици и птици с цвят на слонова кост. Не знаех кое ми допадна повече: красотата на връхната дреха или топлината й. — Няма да пътувате през земите ни — каза той. — Няма да отивате в Аскаши.
— Навярно бихте искали да ни съпроводите — каза капитанът. — Корабът ми беше пълен с товари — можете да видите всичко ей там — и с радост бихме търгували в Аскаши…
— Повечето от този товар не е ваш — вметнах.
Той ме стрелна с яростен поглед.
— Тихо. Това няма нищо общо с вас.
— Разбира се, че има! Тук е заложено на карта и нашето бъдеще и ако някой ще търгува с товара на Джаспър, това ще сме ние. В противен случай товарът отива на юг с нас и ще направите адски добре да си държите ръцете далече от него!
Погледите на баланкуанците паднаха върху мен и аз се присвих смутено. Жената огледа нашата група момичета:
— Да не би вече да допускате жени да работят на корабите ви? — Звучеше изненадана, и то приятно.
— А, не, това са наши пасажери и както можете да предположите, имат нужда от съдействие тук при тези условия, така че помощта ви би…
— О, значи сега сме ваши пасажери? — Извърнах се от капитана и се обърнах към баланкуанката колкото можех по-храбро: — Моля за извинение, мистрес, но преди минути това нищожество беше готово да ни остави на вълците и да отмъкне имуществото на нашия благодетел! Аз също не бих му се доверявала, ако бях на ваше място. Но ние останалите? Ние просто отиваме в Кейп Триумф да се омъжим. Кажете ни най-бързия път за измъкване оттук, каквото искате, и ще го направим. Дори ще ви платим за правото на преминаване. — Не исках моряците да избягат с товара на Джаспър, но бях доста сигурна, че той нямаше да има нищо против, ако разменях няколко неща, за да си ни върне. Кимнах към търговците. — И ъъ, те също са с нас. Също ще платят на драго сърце, сигурна съм.