Поколебах се и хвърлих поглед назад към мястото, където госпожица Куинси седеше прегърбена под едно одеяло.
— Д-да. Предполагам.
— С тях и другите на вашия кораб имаме почти петдесет допълнителни души. Не можем да настаним толкова много за през нощта, но ще приберем, които можем. Имаме палатки, които всички могат да използват, но те също ще са претъпкани. Щом собствените ми хора се настанят, мога да ви дам петнайсетина места на пода плюс една палатка. Можете ли да разпределите подобаващо поверениците си?
— Да, разбира се. Благодаря ви. А другите от нашия кораб?
— Дадохме им палатки. — По лицето й премина многозначително изражение. — Но моряците няма да са близо до вас.
— Благодаря ви. — Посочих сивокосите съпрузи Бакстър, които седяха близо до приятелките ми. — Нека онази двойка спи тук вътре. Вместо това още две момичета от нашата група ще отидат навън.
— Навън е студено — отбеляза нов глас. — Сигурна ли сте, че приятелките ви няма да възразят, задето отстъпвате тези места?
Двете с Алиси се обърнахме и открихме, че към нас са се присъединили няколко от тайнствените ездачи, които бях забелязала по-рано — онези, които не бяха баланкуанци. Качулката на младата жена, която бе проговорила, беше отметната назад и разкриваше дълга златиста коса, която се нуждаеше от едно хубаво измиване. Всъщност по-голямата част от нея имаше нужда от хубаво измиване. Имаше размазана пръст по лицето и петна по дебелата си кожена връхна дреха, за които опитното ми око на перачка знаеше, че никога няма да се изчистят.
— Честно казано, приятелките ми просто ще се радват да спят на някое място, което не е застрашено от потъване — казах й. — А аз ще приема едно от местата навън, така че едва ли могат да се оплачат заради нещо, което самата аз съм готова да направя.
Жената завъртя очи:
— О, винаги ще намерят начин да се оплакват. Това е неприятната страна на това да бъдеш водач.
Хвърлих поглед към момичетата от Бляскавия двор, скупчени около дажбите си.
— А коя е приятната?
— Още се опитвам да разбера. — Новодошлата се обърна към Алиси. — Изгарянето на Дърмок отново започва да го притеснява. Може ли да купим още малко коприва от теб?
На лицето на Алиси се изписа изражение на искрено смущение:
— Иска ми се да можехте, Орла. Изпратихме последната партида в Ашкаши.
— Разбирам. Е, още не изглежда инфектирано, така че просто ще трябва да го изтърпи, докато се приберем у дома. Въпросът сега е дали ние можем да изтърпим мърморенето му.
— Чакайте, мистрес — как беше, Орла? — обадих се, когато групата хора със суров вид взе да се приготвя да си тръгва. Жената със златистата коса ме погледна нетърпеливо. Направи ми впечатление на човек, който не обича да го бавят. — Какво е изгарянето?
— Върху ръкавиците му прехвръкнаха искри, докато стъкваше огън — каза тя след известно колебание. — Обхванаха ръката му отстрани и тя се покри с мехури, преди да успее да потуши пламъците.
— Добре, почакайте само един миг.
Оставяйки ги озадачени, излязох забързано от поста, стиснала зъби срещу ледения вятър, който ме посрещна. Товарът ни беше струпан наблизо, охраняван от двама баланкуанци, които ме наблюдаваха внимателно, но не се намесиха, докато претърсвах купчината на светлината на факлите. Дори не бях сигурна дали това, което ми трябваше, ще е тук; можеше да е оставено на брега до сутринта.
— Ето те къде си — промърморих, като зърнах дълга, плоска кожена кутия. Понесох я обратно навътре и по пътя ме пресрещна Поли.
— Тамзин, дори тук вътре още е студено. Искам да кажа, по-добре е, но… не можеш ли да направиш нещо? — Тя подръпна раздразнено ръба на наметката си, направена от вълна, която бе прекрасна и изящно изтъкана — но и много тънка. — Не дойдохме подготвени да лагеруваме в гората три дни.
— Какво мислиш, че мога да направя? — попитах, слисана от тона й.
— Не знам. Но ти успяваш да правиш нещата.
— Ще видя какво мога да направя — промърморих и се върнах при Орла и Алиси. — Ето.
Орла спря разговора на баланкуански, който водеха, и взе малката бутилка, която й подадох.
— Какво е?
— Арника. Не е толкова добро за изгаряния като копривата, но ще успокои болката.
— Знам го — каза Орла. Надникна към остатъка от съдържанието на кутията, което се състоеше от различни кремове, ружове и антимон. В бързината бях грабнала цялото нещо. — Странен медицински комплект.