Навън другите обитатели на поста се размърдваха. Баланкуанците изглеждаха, сякаш са на крак от доста време, а нови купчини товар показваха, че дори са направили един курс обратно до брега. Капитан Милфорд стоеше и спореше с малка скупчена група баланкуанци, предвождани от Хашон — мъжа, който ръководеше търговския пункт. Сандък, пълен с тенекиени кутии — не на Джаспър — стоеше между тях.
— След това ще дойдат при нас да преговаряме за „таксата“ ни — казах на Памела. — Искам ти да отговаряш за това.
— Аз ли? — изцвърча тя.
— Семейството ти е имало сергия на западния пазар. Умееш да се пазариш.
Тя потръпна, гледайки как баланкуанците се движат между нас.
— Да, но не с… тях. Толкова са странни. Погледни панталоните, с които е обута онази жена! Можеш ли да си представиш? А и те в известен смисъл имат преимущество тук. Колко добра сделка мога да получа в действителност?
— Мисля, че ще се пазарят честно. В общи линии. Алиси и Хашон ми се струват свестни, но наистина представляваме неудобство за тях. Онази вечеря не ми се стори кой знае какво, но за петдесет души? Лишиха се от много храна и е редно да платим за нея. Ще ни продадат някои дрехи за пътуване, така че просто виж какво можеш да направиш, за да ни измъкнеш оттук, без да раздадеш всички неща на Джаспър. — Опитах се да си спомня нещо за баланкуанската и осфридианската търговия. — Коприна. Започни с това — тук не я изработват. Но не раздавай личните ни неща, ако можеш. Джаспър е донесъл дрехи специално за продажба. Използвай тях.
Памела посочи към безразборно струпаните кутии и сандъци:
— Откъде знаем какво е оцеляло?
— Не знаем. — Няколко други сънени момичета излязоха от поста и повиках и тях: — Вие, момичета, започнете да разпределяте и подреждате товара. Намерете вещите ни и стоките на Джаспър.
Възложих на импровизирания комитет да направи опис и се изненадах, че не оспориха заповедта точно както не бяха възразили и докато палеха огъня на брега. Всички се чувстваха объркани в тази нова ситуация, но стига да продължавах да звуча уверена в напътствията си, те смятаха, че знам какво правя. Това им даваше увереност, но не помагаше много на мен. Бях толкова несигурна тук, както и на пострадалия кораб, и се надявах, че решенията ми ще ни отведат до сигурен пристан.
Към късната сутрин вече бяхме организирали всичко. Бяхме решили кои от товарите ни ще останат и кои ще заминат с нас за Грашонд веднага. Баланкуанците разполагаха с ограничен брой лодки в търговския пост, така че няколко моряци оставаха с товара, който нямаше да се побере. Останалите от нас заедно с дузина баланкуанци и икорите щяха да отплават на запад по Куистимак.
Памела беше направила добра размяна, но ме повика да одобря окончателната сделка.
— Знам, че каза да не разменяме собствените си дрехи от Бляскавия двор, но баланкуанците ги видяха и настояват на някои.
Последвах я до мястото, където Хашон стоеше близо до кутиите и сандъците. Няколко изящни бални рокли бяха разстлани върху един сандък — включително любимата ми: спускаща се от раменете рокля от наситено зелена коприна, поръбена със сребърни мъниста. Джаспър ни позволяваше да запазим една рокля, когато се омъжваме, и това беше онази, която исках. Въздъхнах, прокарвайки напуканите си ръце по изящния плат в преливащи се цветове.
Памела вече беше изпробвала всеки аргумент, който бих могла да изложа. Всъщност вече беше уговорила Хашон да се откаже от доста от исканията си — за тези рокли обаче той оставаше непреклонен. Докато оглеждах и преценявах другите неща, които баланкуанците искаха, и това, което получавахме в замяна — транспорт, храна и няколко наметки от кожа и дебела вълна — разбрах, че сделката е добра в чисто парично отношение. Но личната цена на онази рокля ми причиняваше болка.
— Давай — казах.
Въпреки че всички снощи бяхме изслушали и се бяхме съгласили с плана за пътуването, всъщност осъзнахме напълно какво означава това едва когато наистина отидохме до Куистимак. Всичките осем лодки на госта стояха вързани досами реката, вече натоварени с припасите ни и дори няколко коня. Плоските, правоъгълни баржи имаха страни, високи по около деветдесет сантиметра. Изглеждаха здрави и сигурни, но нямаше как да се отрече истината. Щеше да ни се наложи да плаваме отново.
Видях как няколко момичета рязко се заковават на място, когато го осъзнаха, и дори моят стомах се присви. Денят беше изгрял ясен и тих, а слънчевата светлина караше Куистимак да проблясва. Във високите дървета около нея пееха птици, а лек ветрец намекваше, че времето може дори да се стопли. Но реката все пак си беше река, а тази, макар и красива, беше широка и дълбока с бързо движещо се течение, срещу което щеше да ни се наложи да се борим.