Прегръщахме се няколко минути, а после Аделейд каза:
— И така. Време ли е за торта?
Бях искрена, когато им казах, че имам предчувствие, че нещо ще се случи. Нужни бяха почти два месеца, преди да се окажа права. Преди това животът в Блу Манър течеше в обичайния си ритъм. Всяка седмица идваха учители да преподават предметите си, като редуваха нас и три други имения на Бляскавия двор. Учех. Наслаждавах се на компанията на Аделейд и Мира. Търпях другите. И винаги, винаги пишех писмата си до вкъщи.
Един зимен следобед Джаспър Торн — един от двамата братя, които бяха основали Бляскавия двор — ни повика да се явим в балната зала. Тази промяна в обичайното протичане на деня незабавно ме накара да застана нащрек. Когато пристигнахме и видяхме разстлани на пода одеяла и помощници, които подреждаха блюда с храна из стаята, изпаднах в още по-голяма паника.
— Знаех си — не спирах да повтарям на Мира и Аделейд. — Може би това е изненадващ тест. Такъв, който да ни накара да се замислим за големите изпити накрая.
Мистрес Мастърсън, която управляваше къщата, не искаше да ни каже нищо и аз неспокойно дебнех пристигането на Джаспър с надеждата да получа отговори.
Но следващият, който прекрачи прага, беше човек, когото не познавах. Не познах и двойката, която влезе след него. Или жената и четирите малки момчета, които ги последваха скоро.
Познах обаче кои бяха следващите хора. С вик на изненада хукнах през балната зала.
— Мери! Мамо! Тате!
В миг бях обкръжена от хора, чиято коса беше в същия есенно червен цвят като моята. Тринайсетгодишният ми брат Джонатан се опитваше да запази стоическо изражение, но не успяваше. Близначката му Оливия нямаше такива задръжки и заплака открито, докато ме прегръщаше. Малката Мери, на три години, реагира много по-простичко на радостния повод. Изписка от удоволствие, изтръгна се от ръцете на баща ми и се хвърли към мен, като едва не ме събори.
— Внимавай, скъпа — казах със смях. — Тези обувки, които нося, са за танци, не за акробатика.
Тя се заизвива и надникна надолу към обувките:
— Ооо, виж какви катарами само! Погледни си роклята! Виж всичко това! — Зелените й очи шареха из стаята и се разширяваха все повече с всяко ново чудо, което виждаше. — Всичко е толкова красиво. Тук ли ще живеем? Може ли да видим останалото? Може ли да видя роклята от писмото ти? Онази със зелените цветя?
— Тихо, дете — намеси се мама със замъглени от сълзи очи. — Не я оставяш да каже и една дума.
Прегърнах Мери по-силно и я обсипах с целувки.
— Това не ми пречи. Чувам гласа си много често. Не мога да повярвам, че сте тук! Какво става?
Татко почеса червената брада по челюстта си.
— Не съм сигурен. Получихме поканата преди седмица, а днес изпратиха карета за нас.
— Е, не ме е грижа за какво е, щом сте тук. — Прибрах къдриците на Мери зад ушите й, за да мога по-добре да огледам любимото й лице. — Толкова много ми липсваше. Всички ми липсвахте толкова много.
Стаята жужеше от щастливи срещи на отдавна разделени хора. Около нас имаше смях и сълзи, докато другите момичета се събираха отново със семействата, за които копнееха. Обърнах се рязко, внезапно разтревожена за Мира и Аделейд, но после ги видях със собствените им гости. Мира се усмихваше широко на двама по-възрастни души, които, изглежда, също бяха сирминиканци, а Аделейд сковано прегръщаше едра и яка жена в набиваща се на очи червена рокля. Накарах семейството си да се приближи и ги представих. Мира обясни, че съпрузите на име Пабло и Фернанда са бежанци като нея. Жената с Аделейд беше Сали, някаква далечна леля.
Джаспър най-сетне пристигна и призова за вниманието ни. Макар и достатъчно стар да ми бъде баща, той беше красив и винаги изискано облечен. Освен това беше доста добър актьор и го биваше в продажбите.
— Първо, позволете ми да ви приветствам с добре дошли днес тук, в Блу Спринг Манър. — Вдигна ръце във величествен жест. — Вие сте наши гости и всички сме на вашите услуги. Второ, искам да ви благодаря за жертвата, която знам, че сигурно сте направили в последните осем месеца, като ни давате назаем дъщерите си. Но за нас е привилегия и чест да ги приемем, да им помогнем да развият потенциала, който със сигурност през цялото време сте знаели, че имат. Днес ще надзърнете в света, в който влязоха те — този свят ще им се стори нищожен в сравнение с богатствата и великолепието, които ще получат, щом се омъжат в Адория.