— Ти си с нас през цялото време. Тя говори постоянно за теб и четем писмата ти всеки ден. Препрочитаме ги. Тихо — добави, като ме видя, че се готвя да възразя. Гласът й се снижи почти до шепот. — И слушай. Смятах да ти пиша, но е най-добре да узнаеш сега. Няма да е година. Ще бъдат шест месеца.
— К-какво?
— Нали помниш, че семейство Уилсън планираха да дойдат в Адория?
Намръщих се, несигурна как съседите ни се вписваха в моето съкрушение.
— Да…
— Е, Мери тръгва с тях. Тази есен пристъпите й на кашлица бяха леки, затова не се налагаше да купуваме толкова много лекарство. Това ни позволи да заделим прилично количество злато, достатъчно, за да й купим билет! Ще бъде в Кейп Триумф със семейство Уилсън след шест месеца.
Спрях да треперя:
— Сериозно ли говориш? Това е времето, когато ще пристигна аз!
— Да. Знам, че още няма да си уредила нещата, но съм сигурна, че няма да отнеме дълго време — не и за теб. Семейство Уилсън имат златна жила на юг, която ще разработват, но ще останат в Кейп Триумф няколко седмици, за да се грижат за Мери.
В мен започна да се надига нова, едва зараждаща се надежда, но твърде много други страхове я потискаха.
— Но парите? Ако има нужда от лекарството…
— Има много. Извадихме късмет. Знаеш, че не бих направила нищо прибързано, и знаеш, че семейство Уилсън са ни като кръвни роднини. Ще се грижат добре за нея.
Загледах се към останалите от семейството си край масата с храната.
— И все пак това са си шест месеца.
— Шест месеца е по-малко от година. За цената на — колко — по-малко от година и половина ти се постара всичките години от живота й да бъдат обезпечени. И от твоя също.
— И вашия — казах със слаб глас. — Ще изпратя да доведат и вас.
Мама избърса блесналите си от сълзи очи.
— Знам, че ще го направиш, Тамзи. Просто издръж още малко. Никога в живота си не си се предавала и знам, че няма да го направиш и сега, момичето ми. Разбра ли каквото трябваше да узнаеш?
С огромно усилие се опитах да премина към деловите въпроси.
— Да. Тук имаше едно момиче — Флорънс, — която е доста близка с висшето общество на Кейп Триумф. Тя ми разказа всичко за мъжете, които е можело да се намерят, когато била там, и това съвпадна с казаното от Есме. Наизустих всичко за тях — и има няколко, които са доста свободомислещи.
— Хубаво. Ще ги омаеш всичките за нула време, сигурна съм.
— Радвам се, че една от нас е сигурна. — Татко и другите се връщаха и видът им накара цялата емоция да се надигне в мен. — В някои дни, мамо, просто толкова се тревожа…
— Недей — каза тя с нежен, но твърд тон. — Помни какво си обеща: никакво поражение. Никога повече.
Единствено завръщането на другите ме възпря да не се задавя отново от сълзи. Джонатан и Оливия ме прегърнаха, а Мери се покатери обратно в ръцете ми. По лицето й се виждаха петна от розова глазура.
— Какво е това? — Изтрих малко от нея. — Мислех, че само ще си вземете нещо за обратния път до града.
Мери се ухили и се видя трапчинката й:
— Обаче имаше толкова много.
— О, добре, предполагам, че в такъв случай всичко е наред. — Целунах я по челото. — Бъди добро момиче. И вие, останалите, също бъдете послушни. Никакво пропускане на училище, Ливи.
Оливия направи физиономия:
— Правя го само в дните, когато на мама й трябва допълнителна помощ.
— Няма да ти се налага да го правиш още дълго. След година ще ходиш в най-доброто училище в Адория. И ще имаш частен учител по рисуване. — Прокарах ръка по косата на Мери, докато си облизваше пръстите. — А теб, любов моя, ще те видя дори по-скоро. Толкова си търпелива. Може ли да се справиш само още мъничко?
На нейната възраст времето беше сложно понятие. Шест минути, шест месеца и шест години се сливаха в едно. Личицето й отново започна да потъмнява, но после тя кимна храбро.
— Стига да изпращаш още писма. И да обещаеш да не заминаваш повече.
Отново започнах да треперя.
— Не. Няма да се разделим никога повече, кълна се.
Виждайки, че решимостта ми се разколебава, мама докосна бузата ми:
— Имах съмнения за този Бляскав двор, но сега знам, че постъпи правилно. Да те видя така, такава благоприлична млада дама… — Тя прочисти гърло. — Е… Ясно е, че точно за това си създадена. Това и нещо повече.