— Всички сме създадени за нещо повече. И всички ще го имаме — казах й ожесточено. Разнесе се ново повикване, подканващо гостите да приключват със сбогуванията. — По-добре да отида да ви донеса последните писма. Имам цял пакет, който не съм изпратила. Но ги разпределете, за да имате по нещо ново за четене всеки ден.
Подадох Мери на татко, а после донесох писмата от стаята си. Погледнах се набързо в огледалото на излизане и бях доволна да видя колко спокойна изглеждах. Никаква следа от скръбта ми, никакъв признак, че рухвам вътрешно.
Но в мига щом си отидоха — след още много, много прегръдки и целувки — вече не можех да поддържам фасадата. Семейството ми излезе през външната врата, а аз забързах обратно към горния етаж, без да ме е грижа, че трябваше да се провирам през някои от другите забавили се гости. Нахълтах в стаята си и отидох до леглото си, заравяйки лице в ръцете си. Две минути по-късно Аделейд се вмъкна вътре. Бързо изтрих лице в ръкава си.
— Добре съм — казах й, когато седна до мен.
— Няма нищо лошо да ти е мъчно за вкъщи. Не е нужно да се срамуваш, задето ти липсват.
— Не се срамувам… но не мога да допусна те — другите — да ме видят така. Не мога да показвам слабост.
Сините й очи преливаха от състрадание:
— Да обичаш семейството си, не е слабост.
Помислих си отново как тя нямаше никакви близки — е, освен онази неочаквана леля. Бях повече от късметлийка. А сега трябваше да чакам Мери само шест месеца! Опитах се да си кажа това, докато Аделейд продължаваше опитите си да ме утеши, но болката все още беше твърде прясна, за да си отиде. В един момент избълвах:
— Само ако знаеше какво съм заложила на карта…
— Тогава ми разкажи — каза Аделейд настойчиво. — Разкажи ми и може би мога да ти помогна.
Думите й породиха нова болка в мен.
— Не. Ако знаеше, никога не би гледала на мен по същия начин.
— Ти си ми приятелка. Нищо няма да промени чувствата ми към теб.
Изкушението беше трудно за преодоляване. Исках да разкажа и на нея, и на Мира, да дам отдушник на цялата потисната емоция, която ме измъчваше през тези дълги месеци. И исках да разчистя пространството между нас. Не лъжех приятелките си, но не им казвах и цялата истина. Но не можех. Тайната, която носех, беше твърде могъща, твърде опасна. Изпускането само на намек за тайната ми, дори случайно, можеше да провали всичко в Адория.
— Не мога — казах на Аделейд. — Не мога да рискувам.
Тя кимна с кротка усмивка.
— Добре. Не е нужно да ми казваш нищо, което не искаш. Но винаги съм тук. Знаеш, че съм.
— Знам.
Вратата внезапно се разтвори и Мира се втурна вътре.
— Всички си отидоха — семействата. Джаспър ни вика да се съберем обратно в балната зала.
Подскочих. По-ранните ми подозрения се върнаха и — засега — оставих настрана емоциите си. Трябваше да съм нащрек. Трябваше да бъда готова.
— Знаех си — казах им. — Знаех си, че нещо става.
И бях права. Когато цялото домакинство се събра долу, Джаспър направи съобщение, което преобърна света на всички ни.
— Надявам се, че всички се вълнувате за Адория, защото отиваме там — два месеца по-рано от планираното.
От новината ни се зави свят, а самообладанието ни се разпадна в шепот и предположения. Два месеца по-рано! Това означаваше заминаване след съвсем малко повече от месец. Адория, за която винаги се говореше като за някаква далечна приказна страна, внезапно се оказа съвсем наблизо.
След като утихнахме, Джаспър продължи:
— Знам, че тази промяна в плановете е неочаквана. Но всъщност фактът, че се чувстваме уверени да ви отведем в Адория по-рано, е отражение на забележителния ви напредък. Само след два месеца ще бъдете в цял нов свят — обожавани и жадувани като скъпоценните камъни, каквито сте.
Сърцето ми заблъска силно, докато той навлизаше в подробности и обясняваше как, освен това ще положим по-рано изпитите си — в рамките на следващите няколко седмици. Другите ахнаха, но аз знаех, че мога да се справя. Това щеше да означава няколко безсънни нощи и трескави дни, но нещата щяха да стоят така без значение кога се явявахме на изпитите.
Осени ме внезапно и вълнуващо осъзнаване. Отиването в Адория по-рано означаваше, че ще пристигна преди Мери. В това време можех да си осигуря съпруг и да подготвя домакинство. Просто така по-ранната ми неувереност се изпари. Пламенността и съсредоточеността ми се подновиха. Щях да се представя блестящо на тези изпити и да мога да избирам от изтъкнати кандидати в Адория.