Мадам Росини повдигна закръглените си рамене.
— Те са много ценен нагледен матерриал, дорри и за мен. Но имаш прраво, жалко е, че толкова ррядко се използват. Толкова по-добрре, че тази вечерр сте тук. Вие ще сте най-хубавите на бала, mes petites[53]!
— Това няма да е бал, мадам Росини, а само едно доста скучно парти — каза Лесли.
— Едно паррти е само толкова скучно, колкото гостите си — отвърна мадам Росини енергично.
— Точно така, това е и моят девиз — вметна Рафаел и погледна косо Лесли. — Какво ще кажеш да отидем на партито като Робин Худ и лейди Мариан? Те са абсолютно зелени. — Той си сложи на главата една малка дамска шапка с поклащащи се пера. — Така всеки веднага ще види, че сме заедно.
— Хм — изсумтя Лесли.
Мадам Росини крачеше покрай щендерите, тананикайки си весело.
— О, какво удоволствие ми доставя това! Каква ррадост! Четиррима младежи et une fete deguisee,[54] какво по-хубаво може да има от това?
— Е, аз знам и някои други неща — прошепна Гидиън, приближил устни точно до ухото ми. — Чуй сега, трябва малко да й отвлечете вниманието, за да мога да открадна дрехите за разходката ни в 1912 година. — А силно добави: — Мадам Росини, аз ще облека онова зелено нещо от вчера, ако може.
Мадам Росини енергично се обърна към нас.
— Онова зелено нещо от вчерра? — Тя повдигна вежди.
— Той… ами той има предвид морскозеления редингот със смарагдовата закопчалка — побързах да уточня.
— Да, както и останалите задължителни джунджурии. — Гидиън се усмихна любезно. — Мисля, че стана достатъчно ясно.
— Джунджуррии. Бисерри за свинете! — Мадам Росини вдигна ръце във въздуха, но се усмихна. — Значи, за малкия бунтарр модел от късния осемнайсети век. Тогава ще тррябва да те облечем в съответствие с него, лебедова шийке. Но се стррахувам, че нямам зелена бална ррокля от тази епоха…
— Епохата е без значение, мадам Росини. Профаните на партито и без това не разбират от тези неща.
— Важното е да изглежда старинна, да е дълга и бухнала — допълни Лесли.
— Щом е така… — съгласи се моделиерката с неохота.
Двете с Лесли я следвахме ревностно из помещението, като малки кученца, които са подмамени с кокал. Гидиън изчезна между щендерите с дрехи, докато Рафаел продължи да пробва дамски шапки.
— Има една ррокля мечта от блестяща, прреливаща се в рразлични цветове на зеленото копрринена тафта и тюл, Виена, 1865 година — каза мадам Росини и ни намигна. С малките си очички и липсващата шия винаги приличаше малко на костенурка. — В цветово отношение отлично си пасва с моррекозеления плат на малкия бунтарр, но рразбира се, по отношение на стила е пълна катастррофа. Все едно Казанова[55] да отиде на бал заедно с имперратррица Сиси[56], ако рразбиррате какво имам предвид…
— Както казах, хората на партито тази вечер не притежават подобна изтънченост — казах и затаих дъх, когато мадам Росини взе роклята в стил Сиси от щендера. Наистина беше същинска мечта.
— Е, при всички положения е бухнала! — Лесли се засмя. — Ако се завъртиш веднъж с нея и ще пометеш целия студен бюфет.
— Прробвай я, лебедова шийке. Към нея има и подходяща диадема. А сега да се заемем с теб. — Мадам Росини хвана Лесли за ръка и зави с нея към следващата редица. — Тук имаме фрренски и италиански модели Haute Couture[57] от последното столетие. Макарр зеленото да не е бил прредпочитан цвят, със сигуррност ще намеррим нещо за теб.
Лесли искаше да каже нещо, но при споменаването на дрехи от висшата мода се задави от вълнение и получи пристъп на кашлица.
— Може ли да пробвам тези смешни панталони до коленете? — извика Рафаел отзад.
— Рразбирра се! Но внимавай с копчетата.
Дискретно се огледах за Гидиън. Той вече бе провесил през ръката си няколко дрехи и ми се усмихваше над щендерите.
Мадам Росини не забеляза набезите му. Тя обхождаше свръхщастлива отдела с модели висша мода, плътно следвана от тежко дишащата Лесли.
— За la petite[58] луничка може би…
— …това тук! — прекъсна я Лесли. — Моля ви! Чудно красива е!
— Excuses-moi, ma cherie[59], но това не е зелено! — отвърна мадам Росини.
— Но е почти зелено! — възрази Лесли и изглеждаше така, сякаш всеки момент щеше да избухне в сълзи от разочарование.
— Не, това е леденосиньо — категорична бе мадам Росини. — Гррейс Кели я е носила на врръчването на нагррадите за филма „Прровинциалистката“. Естествено, не тази, но тя е абсолютен неин дубликат.
56
Елизабет Баварска, принцеса на Бавария, императрица на Австрия, кралица на Унгария и Бохемия, родена на 24 декември 1837 г. —