— И така, като какви и с кого ще дойдете на партито ми? — попита Синтия.
— Като марсианци, о, ти, най-добра домакиньо за всички времена — отвърна Лесли, въздишайки примирено. — А кого ще доведем, ще е изненада.
— О, добре. — Синтия пусна ръката ми. — Марсианци. Не е красиво, но е оригинално. Само да сте посмели да размислите. — И без да се сбогува, тя взе на мушка следващата си жертва. — Кати! Ехо, стой на място! Става дума за партито ми!
— Марсианци? — повторих, докато по навик насочих поглед към нишата, в която обикновено стоеше Джеймс, призракът на училището. Но днес беше празна.
— Все някак трябваше да се отървем от нея — каза Лесли. — Парти! Тц-тц, кой ли има време да се занимава с това?
— „Парти“ ли чух? Бройте ме и мен. — Рафаел, братът на Гидиън, бе изникнал зад нас и се промъкна помежду ни, сякаш това бе най-нормалното нещо на света, хвана ме под ръка, а Лесли обгърна през талията. Вратовръзката му бе изключително странно завързана, или по-точно казано, той просто бе направил двоен възел. — А пък аз реших, че вие, англичаните, не обичате много да се веселите. Само като си помисли човек в колко часа затварят пъбовете…
Лесли енергично се освободи от прегръдката му.
— За съжаление, трябва да те разочаровам. Ежегодното костюмено парти на Синтия няма нищо общо с веселието. Освен ако не си падаш по партита, на които родителите охраняват шведската маса, за да не би някой да сипе алкохол в напитките или да поръси с него десерта.
— Да, но понякога играят с нас мнооого забавни игри — защитих родителите на съученичката ни. — А често са и единствените, които танцуват. — Погледнах го отстрани, но бързо отклоних очи, защото профилът му прекалено много ми напомняше за брат му. — Честно казано, учудвам се, че Син все още не те е поканила.
— Напротив, покани ме. — Рафаел въздъхна. — Казах й, че за съжаление, вече имам друга уговорка. Мразя тематичните партита, на които си задължен да носиш някакъв костюм. Но ако знаех, че вие двете ще ходите…
Тъкмо се канех да му предложа да вържа връзката му правилно (в това отношение правилата в училището бяха много строги), когато той отново прегърна Лесли през талията и весело попита:
— Разказа ли на Гуендолин, че локализирахме съкровището от вашата мистериозна игра? Тя намери ли го вече?
— Да — отвърна Лесли кратко.
Направи ми впечатление, че този път тя не се отдръпна.
— И сега как продължава играта, mignonne?
— Всъщност това не е… — подех аз.
— Съжалявам, Рафаел, но повече не можеш да играеш с нас — прекъсна ме Лесли студено.
— Моля? Не мисля, че това е много честно!
Аз също не го намирах за честно. В крайна сметка изобщо не играехме игра, от която да изключим горкия Рафаел.
— Лесли иска да каже, че…
— Е, такъв е животът, нечестен — прекъсна ме отново тя, още по-студено, ако това изобщо бе възможно. — Можеш да благодариш за това на брат си. Както може би знаеш в тази игра сме от различни отбори. Затова не можем да рискуваме да предадеш каквато и да било информация на Гидиън. Който е голям з… не особено мил човек.
— Лесли!
Съвсем ли се беше побъркала?
— Pardon?[6] Търсенето на съкровището има нещо общо с брат ми и пътуването във времето? — Рафаел ни пусна и се закова на място. — Мога ли да попитам какво ви е сторил той?
— Изобщо не ми се прави на толкова изненадан! — тросна се Лесли. — Със сигурност вие двамата си споделяте всичко.
Тя ми намигна и единственото, което можех да направя, бе да я зяпна изумено.
— Не, не си споделяме! — извика Рафаел. — Почти нямаме време един за друг! Гидиън през цялото време изпълнява някакви тайни мисии. А когато се случи да си е вкъщи, умува над тайни документи или е втренчил потаен поглед в тавана, или още по-лошо: Шарлот цъфва у нас и изнервя обстановката. — Той направи толкова нещастна физиономия, че направо ми се прииска да го прегърна и утеша, особено когато добави тихо: — Мислех, че сме приятели. Вчера следобед останах с впечатлението, че наистина се разбираме добре.
Лесли — или трябваше да я нарека „приятелката ми, хладилникът“? — сви небрежно рамене.
— Да, вчера беше приятно. Но ако трябва да сме честни, ние почти не се познаваме. Така че не може да се говори за приятелство.
— Значи, само си ме използвала, за да стигнеш до координатите — заключи Рафаел и погледна изучаващо девойката, вероятно с надеждата, че тя ще възрази.