— Както вече казах, животът невинаги е честен. — Явно за Лесли случаят беше приключен и тя ме дръпна напред. — Гуен, трябва да побързаме. Днес госпожа Каунтър ще разпределя темите за рефератите, а нямам намерение да пиша за разширяването на делтата на Ганг.
Погледнах към Рафаел, който определено изглеждаше объркан. Опита се да мушне ръце в джобовете на панталона си, ала в този миг младежът установи, че училищната му униформа няма джобове.
— О, Лесли, погледни го само!
— …и нищо, което се отнася до трудни за произнасяне етнически групи.
Сграбчих ръката й, така както преди малко Синтия бе хванала моята.
— Какво ти става, слънчице? — прошепнах. — Защо отряза така Рафаел? Това част от някакъв план, за който още не знам ли е?
— Просто съм предпазлива. — Тя погледна покрай мен към черната дъска. — О, колко хубаво! Предлагат някакъв нов курс по дизайн на бижута! Като стана дума за бижута… — Бръкна в деколтето си и извади една верижка. — Виж! Нося ключа, който ми донесе от миналото, като накит. Не е ли страхотно? Казвам на всички, че това е ключът към сърцето ми.
Опитът й да отвлече вниманието ми не мина.
— Лесли, Рафаел не е виновен, че брат му е мръсник. А и му вярвам, че няма представа за тайните на Гидиън. Освен това е отскоро в Англия и в училището, и не познава никого…
— Със сигурност ще намери достатъчно хора, които с удоволствие ще се погрижат за него. — Приятелката ми продължаваше твърдоглаво да избягва погледа ми. Луничките танцуваха върху носа й. — Ще видиш, че утре вече ще ме е забравил и ще нарича някоя друга mignonne.
— Да, но… — Когато видях издайническото изчервяване на лицето й, ми просветна. — О, разбирам! Отблъскващото ти поведение няма нищо общо с Гидиън! Просто те е шубе, че може да се влюбиш в Рафаел!
— Глупости! Той изобщо не е мой тип!
Аха. Това казваше всичко. Все пак бях най-добрата й приятелка и я познавах от години. Макар че с отговора си не би могла да заблуди дори и Синтия.
— Стига, Лес, кого се опитваш да заблудиш?
Не можах да се въздържа да не се засмея.
Лесли най-сетне извърна поглед от дъската с обявите и ме погледна ухилено.
— Дори и така да е. В момента не можем да си позволим и двете да страдаме от хормонално размекване на мозъците. Достатъчно е, че едната от нас не е с всичкия си.
— Много ти благодаря.
— Ами така си е! Защото си ангажирана с Гидиън, просто не можеш да осъзнаеш сериозността на положението. Нуждаеш се от някого, който може да мисли трезво, а това съм аз. Няма да се оставя този французин да ме омотае, това е сигурно.
— О, Лесли! — Прегърнах я спонтанно. Никой, никой, никой, освен мен, на този свят нямаше толкова прекрасна, луда и умна приятелка, като моята. — Колко ще е ужасно, ако заради мен трябва да се откажеш от това, да си щастливо влюбена.
— Недей да преувеличаваш толкова — прихна в ухото ми тя. — Ако този тип прилича дори и само наполовина на брат си, най-късно след седмица ще ми е разбил сърцето.
— Е, и? — отвърнах и я шляпнах леко. — Нали е от марципан и може отново да бъде поправено!
— Не се подигравай с това. Сърцата от марципан са метафора, с която наистина много се гордея.
— Ама разбира се. Един ден ще бъдеш цитирана в календарите по цял свят. Сърцата не може да бъдат разбити, защото са от марципан, метафора от мъдрата Лесли Хей.
— За съжаление, това не е вярно — каза един глас до нас, който принадлежеше на господин Уитман, който и тази сутрин изглеждаше прекалено добре за учител по английски.
Какво разбирате вие от консистенцията на женските сърца? ми се искаше да го попитам, но пред него бе по-добре човек да си мълчи. Също като госпожа Каунтър, и той с удоволствие раздаваше допълнителни домашни на всевъзможни екзотични теми, и колкото непринуден изглеждаше, толкова непреклонен можеше да бъде.
— И какво, моля, не му е вярното на това? — попита Лесли, пращайки всякаква предпазливост по дяволите.
Той ни изгледа и поклати глава.
— Мисля, че често сме обсъждали разликата между метафора, сравнение, символ и олицетворение. Дори и да приемем, че фразеологичния израз „разбито сърце“ може да се причисли към метафорите, то марципанът безспорно е… какво?
Кой, по дяволите, се интересуваше от това? И откога урокът започваше още в коридора?
— Символ… ъъъ… сравнение? — отвърнах колебливо.
Господин Уитман кимна.
— Макар и доста неподходящо — отвърна през смях, но после изражението му отново стана сериозно. — Гуендолин, изглеждаш уморена. През цялата нощ си лежала будна, размишлявала си и не си могла да разбереш света, нали?