— Сега зацепих! — извика Ксемериус. — Значи, това е бил гениалният ви план! Гидиън е изплюскал Философския камък и сега също е безсмъртен. Никак не е зле, най-вече като се има предвид, че иначе след време Гуени би се чувствала доста самотна…
Малкият Робърт бе свалил ръце от лицето си и ни гледаше с ококорени очи.
— Всичко ще се оправи, съкровище — казах му. Колко жалко, че нямаше психотерапевти за травматизирани призраци — това беше пазарна ниша, за която си струваше да се помисли. — Баща ти отново ще се възстанови. Той е герой!
— С кого говориш?
— С един храбър приятел — отвърнах и се усмихнах на Робърт, който ми се усмихна плахо в отговор.
— Оо, мисля, че идва на себе си — каза Ксемериус.
Гидиън ме пусна, изправи се и погледна надолу към господин Уитман.
— Ще трябва да го вържа — каза с въздишка. — А и раната на доктор Уайт трябва да се превърже.
— Да, а после трябва да освободим останалите от стаята с хронографа — казах. — Но преди това трябва много внимателно да премислим какво ще им разкажем.
— А преди това непременно трябва да те целуна — заяви Гидиън и отново ме прегърна.
Ксемериус изпъшка.
— Ама наистина! Нали от сега нататък ще имате цялата вечност на разположение за това!
В понеделник в училище всичко бе както винаги. Е, почти всичко.
Въпреки пролетните температури Синтия бе навила дебел шал около врата си и крачеше бързо през фоайето, без да поглежда встрани.
Гордън Гелдърман я следваше по петите.
— Хайде де, Синтия! — мърмореше той. — Наистина съжалявам. Но не можеш вечно да си ми сърдита. Освен това не бях единственият, който искаше да направи партито ти малко по-… ъъъ… вълнуващо. Видях съвсем ясно как и приятелят на Мадисън Гарднър също изсипа едно шише водка в болето. А и Сара призна, че зеленото желе се състоеше на деветдесет процента от саморъчно направения ликьор от цариградско грозде на баба й.
— Разкарай се! — тросна му се Синтия, като усилено се опитваше да игнорира групичка хилещи се осмокласници, сочещи с пръст към нея. — Ти… ти ме направи за посмешище на цялото училище! Никога няма да ти го простя!
— А аз, глупакът, изпуснах това парти! — възмущаваше се Ксемериус.
Той се бе настанил върху скулптурата на Уилям Шекспир, на която поради „едно малко неприятно произшествие“ (както се бе изразил директор Гилис, след като бащата на Гордън бе направил щедро дарение за ремонт на физкултурния салон, докато преди това бе говорил за злонамерено разрушаване на ценно културно наследство) липсваше част от носа.
— Син, ама това е глупаво! — изписка Гордън. Явно никога нямаше да се отърве от мутацията на гласа си. — Никой не се интересува, че си се натискала с онзи четиринайсетгодишен, а и до другата седмица смучките ще са изчезнали, и по принцип е много… ох! — Дланта на момичето бе изплющяла силно върху бузата му. — Заболя ме!
— Бедната Синтия! — прошепнах. — А сега, като научи, че обожаваният от нея господин Уитман е напуснал, ще се съкруши от мъка.
— Да, ще е странно без Катеричката. Може дори да се окаже, че историята и английският ще ни станат интересни. — Лесли ме хвана под ръка и ме задърпа към стълбите. — Обаче ако трябва да съм честна, въпреки че никога не съм можела да го понасям — бих казала, че имам добър инстинкт — часовете му не бяха чак толкова зле.
— Нищо чудно, нали е наблюдавал историята на живо — вметна Ксемериус, който ни последва пърхайки с крила.
По пътя нагоре бях обхваната от нарастваща тъга.
— Хралупата на дявола… — каза Лесли. — Сега вече поне знаем откъде идва този израз. Той е катерица. Пожелавам му да изгние в тъмницата на пазителите. О, сега Синтия тича с рев към тоалетната! — Приятелката ми се засмя. — Някой трябва да й разкаже за Шарлот, обзалагам се, че тогава ще се почувства по-добре. Всъщност къде е братовчедка ти?
Приятелката ми се огледа.
— При онколог! — обясних й. — Опитахме се внимателно да обърнем внимание на леля Гленда, че може да има и други причини за гаденето на Шарлот, зеленикавия цвят на лицето й, отвратителното настроение и ужасното главоболие, но феноменът махмурлук е напълно чужд за леля ми, особено при безпогрешната й дъщеря. Тя е твърдо убедена, че Шарлот има левкемия. Или тумор в мозъка. И тази сутрин не беше склонна да повярва в чудодейното й изцеление, въпреки че пралеля Мади съвсем дискретно й подхвърли брошура за общуването с юноши в пубертета и алкохола.