Лесли се изкиска.
— Знам, че наистина е подло, но поне малко злорадство трябва да е позволено, без човек веднага да натрупа лоша карма, нали? Само малко и само днес. От утре ще сме много мили с Шарлот. Може би трябва да я съберем с братовчед ми…
— Да, ако искаш да отидеш в ада, направи го.
Проточих врат, за да хвърля поглед над главите на съучениците ми към нишата на Джеймс. Беше празна. Въпреки че го очаквах, това ме жегна.
Лесли стисна ръката ми и попита.
— Него го няма, нали? — Поклатих глава. — Това означава, че планът е проработил. От Гидиън ще излезе добър лекар — заключи тя.
— Нали сега няма да се разцивриш заради онази снобска дървена глава? — Ксемериус се преметна презглава във въздуха над мен. — Благодарение на теб е можел да води дълъг и пълноценен живот, по време на който без съмнение е тласнал към лудост една камара хора.
— Да, знам — отвърнах и скришом избърсах носа си.
Лесли ми подаде кърпичка, след което забеляза Рафаел и му помаха.
— А и все още имаш мен. До края на вечния ти живот. — Ксемериус ме дари с нещо като мокра целувка. — Аз съм много по-готин. И опасен. И полезен. И ще продължа да съм до теб, дори когато след две или три столетия безсмъртният ти приятел размисли и хвърли око на някоя друга. Аз съм най-верният, най-красивият и най-умният спътник, който човек може да си пожелае.
— Да, знам — повторих, докато наблюдавах как Рафаел и Лесли се поздравяваха, и то със задължителните три целувки по бузата, които братът на Гидиън ни бе представил за типично френски начин да кажеш: „Здравей!“. Ала те някак си успяха през това време да си блъснат главите.
Ксемериус се ухили дръзко.
— Но ако се чувстваш самотна, какво ще кажеш да си вземеш една котка?
— Може би след време — казах. — Когато вече не живея вкъщи и ти се научиш да се държиш…
Млъкнах внезапно. Пред мен се материализира директно от стената на стаята на госпожа Каунтър една тъмна фигура. Над протрита кадифена пелерина стърчеше мършава шия и в мен се взираха черните, пълни с омраза очи на конт Ди Мадроне, или както го наричах — Дарт Вейдър.
Той веднага започна да бълва, хриптейки.
— Ето че ви намирам тук, демоне със сапфирени очи! Незнаещ покой, бродя из столетията, навсякъде търся вас и себеподобните ви, защото се заклех във вашата смърт, а един Мадроне никога не нарушава клетвата си!
— Този приятел ли ти е? — попита Ксемериус, а аз от уплах се заковах на място.
— Ааа… — продължи да хрипти призракът, измъкна меча си от ножницата и тръгна към мен, залитайки. — Кръвта ви ще напои земята, демоне! Ще бъдете пронизана от меча на свещения Флорентински алианс…
Той замахна, а ударът му щеше да ми отсече ръката, ако не ставаше дума за призрачен меч.
Въпреки това трепнах.
— Хей, хей, приятелче, само не създавай неприятности — предупреди го гаргойлът и се приземи точно пред краката ми. — Явно нищо не разбираш от демони. Тя е човек, макар и доста странен, и глупавият ти призрачен меч не може да й причини нищо. Ако искаш да убиваш демони, тогава с удоволствие можеш да си пробваш късмета с мен.
За секунда Дарт Вейдър се обърка, след което решително захриптя:
— Никога няма да се отделя от дяволското същество, докато не изпълня мисията си. Ще проклинам всеки един неин дъх.
Въздъхнах. Ама че ужасяваща представа. Вече виждах как до края на живота ми Дарт Вейдър ще се мотае в краката ми и ще бълва кръвожадни заплахи. Щях да се проваля на изпитите, защото непрестанно щеше да хрипти в ухото ми, щеше да прецака абитуриентския ми бал и сватбата ми, и…
Явно и Ксемериус си помисли нещо подобно. Чистосърдечно погледна нагоре към мен.
— Може ли да го изям? Моля те!
Усмихнах му се.
— Когато питаш толкова любезно, не мога да ти откажа!
През почивните дни лорд и лейди Пимпълботъм обявиха годежа на техния най-голям син Джеймс Пимпълботъм с госпожица Амилия, най-малката дъщеря на виконт Маунтбатън. Което, естествено, не изненада никого, защото запознати от месеци говорят за дълбоката привързаност между двамата и според слуховете неотдавна по време на бала у семейство Кларидж (разказахме ви за него) са били видени в градината, хванати за ръце.
Джеймс Пимпълботъм се откроява от, за съжаление, прекалено оскъдната бройка заможни джентълмени на възраст за женене не само чрез привлекателната си външност и безукорни маниери, но освен това е и превъзходен ездач и фехтовач, докато бъдещата му съпруга изпъква чрез елегантния си вкус за облеклото и похвалната си склонност към благотворителност.