Да, но… Това наистина не му влизаше в работата. А и можеше да си спести съжалителния тон.
— Май всичко това ти идва в повече. — Той въздъхна и завъртя пръстена си с печат, който го отличаваше като пазител. — Очакваше се. Може би доктор Уайт трябва да ти предпише нещо, което да ти помага да заспиш поне вечер.
На обидения ми поглед отвърна с окуражаваща усмивка, после се обърна и тръгна пред нас към класната ни стая.
— Не чух добре или господин Уитман действително предложи да ми предпишат приспивателни? — попитах Лесли. — Точно след като каза, че изглеждам ужасно.
— Да, иска му се! През деня — марионетка на пазителите, а вечер — упоена, за да не ти хрумват щуротии. Но на нас тези не ни минават — тросна се приятелката ми и енергично отметна кичур от лицето си. — Ще им покажем, че безмилостно са те подценявали.
— Ах! — въздъхнах, но Лесли ме изгледа страшно решително. — Изготвяне на план, първото междучасие, дамската тоалетна.
— Слушам! — отвърнах.
Всъщност господин Уитман не беше прав: изобщо не изглеждах уморена (многократно бях проверявала в огледалото на дамската тоалетна) и странното бе, че дори и не се чувствах така. След среднощното ни търсене на съкровища бях заспала доста бързо, а и кошмарите ме пощадиха. Може би дори бях сънувала нещо хубаво, защото в магическите секунди между съня и събуждането се бях почувствала уверена и изпълнена с надежда. Но с пълното ми събуждане, тъжните факти отново се бяха промъкнали в съзнанието ми и най-вече следната мисъл: Гидиън само се е преструвал.
Все пак малко от тази надежда се бе запазила и през деня. Може би защото най-сетне бях успяла да поспя непробудно няколко часа без прекъсване, или защото бях осъзнала, че в наши дни белодробната туберкулоза бе лечима. Или просто слъзните ми жлези бяха пресъхнали.
— Смяташ ли, че е възможно Гидиън да е планирал да ме накара да се влюбя в него, но после, така да се каже, без да иска, той самият действително да се е влюбил в мен? — попитах внимателно приятелката ми, докато събирахме нещата си след часовете.
Целият предобед бях отбягвала темата — за да запазя здравия си разум, докато съставяме основния си план — но сега просто трябваше да говоря за това, иначе щях да се пръсна.
— Да — отвърна Лесли след кратко колебание.
— Наистина ли? — попитах изненадано.
— Може би именно това толкова е искал да ти каже вчера. При филмите ужасно се ядосваме на изкуствените недоразумения, създаващи напрежение преди щастливия край, които всъщност само с няколко думи може да бъдат разрешени.
— Точно така! Това е мястото, на което ти винаги викаш: Просто му го кажи, тъпа овца такава!
Приятелката ми кимна.
— Но във филмите винаги нещо им попречва. Кучето е изгризало телефонния кабел, подлата конкурентка не е предала съобщението, майката казва, че въпросният човек се е преместил в Калифорния… сещаш се! — Тя ми подаде четката си за коса и ме изгледа изучаващо. — Знаеш ли, колкото повече мисля по въпроса, толкова по-невероятно ми се струва да не се е влюбил в теб.
От облекчение очите ми се насълзиха.
— В такъв случай пак ще е мръсник, но… мисля, че бих могла да му го простя.
— Аз също — додаде Лесли и ми се усмихна широко. — Нося водоустойчива спирала и гланц за устни, искаш ли?
Със сигурност нямаше да навреди.
Когато излязохме от класната стая, отново бяхме последни. Сега вече бях в такова добро настроение, че приятелката ми се почувства длъжна да ме сръга с лакът в ребрата.
— Наистина не искам да възпирам ентусиазма ти, но е възможно и да грешим, защото сме гледали прекалено много романтични филми.
— Да, знам — отвърнах. — О, ето го и Джеймс! — Огледах се. Повечето ученици вече бяха излезли навън, така че само няколко щяха да се чудят, защо разговарям с някаква си ниша. — Здравей, Джеймс!
— Добър ден, госпожице Гуендолин.
Както обикновено, носеше редингот на цветя, дълги до коленете цветни панталони и кремаво бели чорапи. Беше обут с брокатени обувки със сребърни катарами, а шалчето му бе така артистично и сложно завързано, че бе невъзможно той да го е направил. Но най-странни бяха къдравата перука, слоят пудра върху лицето му и изкуствената бенка, която по необясними причини се приемаше за разкрасяващ аксесоар. Без всичките тези джунджурии и с нормални дрехи, вероятно Джеймс щеше да изглежда доста добре.