— Дали е разумно? — Лукас прелистваше страниците на дебелия том. — Нали не искаме да направим ситуацията още по-сложна, отколкото и без това е в момента.
— Но не трябва да пропиляваме и малкото възможности, които ни се предоставят — извиках и си спомних, какво ми бе набивала в главата Лесли: трябва да сграбча всеки шанс и преди всичко да задавам толкова много въпроси, колкото ми хрумнат. — Кой знае кога ще ми се предостави друга възможност! В ковчежето може да се намира и нещо друго и тогава изобщо няма да се стигне до това. Ние двамата кога се срещнахме за първи път?
— На 12 август 1948 година в 12 часа на обяд — отвърна Лукас, съсредоточен върху хрониките. — Никога няма да го забравя.
— Точно така, и за да не го забравиш наистина, ще ти го запиша — казах, очарована от собствената си гениалност.
Върху един лист от тетрадката ми надрасках:
За лорд Лукас Монтроуз — важно!!!
12 август 1948 г., 12 часът на обяд.
Алхимичната лаборатория. Моля те, ела сам.
Откъснах листа със замах и го сгънах. Дядо ми отлепи за миг погледа си от дебелия том.
— Мога да те изпратя в 1852 година, на 16 февруари в полунощ. Точно тогава лейди Тилни елапсира и е изпратена от 25 декември 1929 година, девет сутринта — промърмори той. — Бедната, дори на Коледа не може да си остане на спокойствие вкъщи. Поне са й дали да си вземе газена лампа. Чуй какво пише тук: 12:30 ч., лейди Тилни се завърна от 1852 година в добро настроение, на светлината на газената лампа е изплела на една кука две прасенца за благотворителния базар, който ще се проведе на Богоявление и тази година е под мотото „Животът на село“. — Лукас се обърна към мен. — Плетени прасенца! Не е за вярване! Има опасност да получи най-големия уплах в живота си, ако изведнъж се появиш от нищото. Разумно ли е да рискуваме това?
— Тя ще е въоръжена само с куката си за плетене, а върховете им са обли, ако правилно си спомням. — Наведох се над хронографа, — И така, първо годината. 1852-ра, значи, трябва да започна с М, нали? MDCCCLII. А според келтския календар февруари е номер три, не, четири…
— Какво правиш? Първо трябва да превържем раната ти и още веднъж на спокойствие да обмислим всичко!
— Нямаме време! Денят… с тази ръчка тук, нали?
Лукас погледна изплашено над рамото ми.
— Не толкова бързо! Всичко трябва да е настроено идеално, иначе… иначе… — Отново изглеждаше така, сякаш щеше да повърне всеки момент. — И никога не трябва да държиш хронографа, иначе ще го отнесеш с теб в миналото. И тогава никога повече няма да можеш да се върнеш!
— Също като Люси и Пол! — прошепнах.
— За всеки случай ще настроим интервал от само три минути. Избери 12:30 до 12:33 часа, поне по това време ще седи спокойно и ще плете прасенцата си. А ако спи, в никакъв случай не я буди, иначе може да получи инфаркт…
— Но тогава това не трябва ли да е записано в хрониките? — прекъснах го. — Лейди Тилни ме остави с впечатлението, че е силна личност, едва ли ще припадне.
Лукас замъкна хронографа до прозореца и го постави зад пердето.
— Тук можем да сме сигурни, че няма никакви мебели. Изобщо недей да въртиш очи. Веднъж Тимоти де Вилърс толкова злополучно се приземил върху една маса, че си счупил крака!
— Ами ако точно в този момент лейди Тилни си стои тук и замечтано се е загледала в нощта навън? Ах, не ме гледай така, дядо, просто се пошегувах. — Нежно го избутах встрани, коленичих на земята пред хронографа и отворих клапата точно под рубина. Беше толкова голяма, колкото бе необходимо, за да побере пръста ми.
— Почакай! Раната ти!
— Можем да я превържем и след три минути. До после — казах, поех дълбоко въздух и натиснах пръста си върху иглата.
Връхлетя ме познатото чувство на замайване и докато червената светлина просветваше, а Лукас казваше: „Но аз исках да…“, всичко изчезна пред очите ми.
Докато, според слуховете, якобитската армия вече е достигнала Дерби и се придвижва към Лондон, ние се настанихме в новата си главна квартира и се надяваме, че сведенията за 10 000 френски войници, които са се присъединили към младия претендент Бони принц Чарли[7], няма да се окажат верни и ще можем да отпразнуваме една спокойна Коледа в града. Човек не може да си представи по-подходящо място за нас, пазителите, от старинните къщи тук, в Темпъл[8], защото и рицарите тамплиери в крайна смета са били защитници на големи тайни. Внушителната църква „Темпъл” не само че се вижда от главната ни квартира, но и катакомбите й са свързани с нашите. Официално оттук ще можем да движим делата си, но ще има възможност и за настаняване на адепти, новаци, гости и разбира се, за прислужниците. Освен това ще оборудваме и няколко лаборатории за алхимични цели. Радваме се, че лорд Аластър не успя да разруши чрез клеветите си добрите взаимоотношения между графа и принца на Уелс[9] (виж доклад от 2 декември), и благодарение на протекциите на Негово величество успяхме да се сдобием с този сграден комплекс.
7
Чарлз Едуард Стюарт, наричан също Чарлз III, Хубавия (Бони) принц Чарли и Младия претендент, е претендент за короната на Англия, Шотландия и Ирландия. Син е на принц Джеймс Франсис Стюарт и внук на детронирания крал Джеймс II. Запомнен най-вече с подклаждането на неуспешно якобитско въстание през 1745 г., водено от него, което бива прекратено след поражението в битката при Калоден, с което се приключва окончателно якобитската кауза. —
8
Квартал в Лондон. Названието му идва от Средновековието, когато Орденът на тамплиерите е владеел района. —
9
Принц на Уелс е титла, която традиционно се дава на наследника на действащия монарх на Обединеното Кралство. —